Повече от половината българи (53,12%) днес се чувстват напълно безпомощни да си налеят чаша с вода, без да се намокрят от главата до петите въпреки членството на България в Европейския съюз и независимо от успешното управление на правителството. Усещането за живот в условията на пълна безтегловност мотивира отказа им да разкъсат оковите на родната планета и да се понесат в безкрая на междузвездното пространство.
Това показа национално непредставително асоциологическо проучване, осъществено от ПР 1 България.
Бихте ли заминали за Космоса?
На другия полюс са настроенията на близо една трета от анкетираните (30,5%). Макар и категорични, че се разделят със земната благодат и поемат по трудния, но изпълнен с неочаквани перипетии и космическа слава път на междузвездния пионер – първопроходец, те са водени от различни мотиви. Половината от тях са готови да инвестират по два билета за маршрутка, но императивно настояват за известен комфорт и сигурност по време на полета.
Най-желаната космическа дестинация е Сатурн. Всеки десети от респондентите вижда именно тази планета като ново начало в живота си, но поради финансови и емоционални причини се уповава основно на политиците. Това е и единствената група в извадката, която свързва бъдещето си с изпълнението на нечии политически обещания.
"Той беше единственият луд, който се осмели да протестира." ... Иван Вазов, "Под игото"
неделя, 29 май 2011 г.
събота, 28 май 2011 г.
Оптимизизъм залива нацията
Една четвърт от българите са затънали в дългове, които се опитват да изплащат с цената на сериозни самоограничения, показа национално непредставително асоциологическо проучване, осъществено от ПР1 България. Те са и най-песимистично настроени по отношение на своята средносрочна и дългосрочна житейска перспектива. Негативните им нагласи допълнително се катализират от високата смъртност и от ниската средна продължителност на живота у нас.
Около 40% от анкетираните признават, че живеят на тясно и макар да не са в състояние да си сменят жилището в обозримо бъдеще, разчитат на разширение за сметка на съседите си по блок или вход. Очевидно плановете им не са съвсем лишени от основания, като се имат пред вид многобройните и безнаказани строителни и имотни измами, за които усилено се заговори напоследък в електронните медии.
От друга страна обаче единственото време, в което биха могли да „усвоят” части от съседския хол е сезонът на отпуските, но след последните промени в трудовото законодателство, те няма как да бъдат сигурни, че ще намерят работеща строителна организация през месец август, а и че съседите им няма да се завърнат преди края на мечтаната „реконструкция”.
В извадката попада и неголяма група хора (7%), готови да се разделят с настоящото си местообитание по всяко време. Готовността им за жилищна мобилност обаче не се дължи на високи доходи или на ново работно място, а на това, че те са носители на срамни тайни, пазени ревниво от близките им и от семейния партньор. Макар и индиректно, изследването разкрива още една причина за обезпокоителната демографска тенденция: през последното десетилетие да се сключват все по-малко официални бракове и да се увеличава процентът на разводите.
Не е за подценяване и групата респонденти (22%), които ползват жилището си преди всичко за складови нужди. Те са носители на исконната българска предприемчивост, макар от отговорите им да не става ясно дали складират в домовете си стъклен, или пластмасов амбалаж. Все пак поведението им може да се оцени като позитивен пример за опазване на природната среда.
Цели 7% от анкетираните са твърди оптимисти за своето бъдеще. Това са хора, живеещи върху мекия терен на свлачищните райони у нас. Природните катаклизми, безработицата, ниските доходи и световната икономическа криза не ги безпокоят ни най-малко, понеже те виждат в тях възможности за личен просперитет. Реализацията на плановете им обаче до голяма степен ще зависи от свлачищните процеси, които пък на свой ред се влияят от количеството паднали валежи през пролетно-летния сезон. Ако предстоящите валежи бъдат около и над средногодишната норма, калните потоци ще им донесат луксозни вилни имоти, но, ако настъпи засушаване, ентусиазмът им най-вероятно ще се насочи към нови предизвикателства.
Около 40% от анкетираните признават, че живеят на тясно и макар да не са в състояние да си сменят жилището в обозримо бъдеще, разчитат на разширение за сметка на съседите си по блок или вход. Очевидно плановете им не са съвсем лишени от основания, като се имат пред вид многобройните и безнаказани строителни и имотни измами, за които усилено се заговори напоследък в електронните медии.
От друга страна обаче единственото време, в което биха могли да „усвоят” части от съседския хол е сезонът на отпуските, но след последните промени в трудовото законодателство, те няма как да бъдат сигурни, че ще намерят работеща строителна организация през месец август, а и че съседите им няма да се завърнат преди края на мечтаната „реконструкция”.
В извадката попада и неголяма група хора (7%), готови да се разделят с настоящото си местообитание по всяко време. Готовността им за жилищна мобилност обаче не се дължи на високи доходи или на ново работно място, а на това, че те са носители на срамни тайни, пазени ревниво от близките им и от семейния партньор. Макар и индиректно, изследването разкрива още една причина за обезпокоителната демографска тенденция: през последното десетилетие да се сключват все по-малко официални бракове и да се увеличава процентът на разводите.
Не е за подценяване и групата респонденти (22%), които ползват жилището си преди всичко за складови нужди. Те са носители на исконната българска предприемчивост, макар от отговорите им да не става ясно дали складират в домовете си стъклен, или пластмасов амбалаж. Все пак поведението им може да се оцени като позитивен пример за опазване на природната среда.
Цели 7% от анкетираните са твърди оптимисти за своето бъдеще. Това са хора, живеещи върху мекия терен на свлачищните райони у нас. Природните катаклизми, безработицата, ниските доходи и световната икономическа криза не ги безпокоят ни най-малко, понеже те виждат в тях възможности за личен просперитет. Реализацията на плановете им обаче до голяма степен ще зависи от свлачищните процеси, които пък на свой ред се влияят от количеството паднали валежи през пролетно-летния сезон. Ако предстоящите валежи бъдат около и над средногодишната норма, калните потоци ще им донесат луксозни вилни имоти, но, ако настъпи засушаване, ентусиазмът им най-вероятно ще се насочи към нови предизвикателства.
Етикети:
дългове,
катаклизъм,
оптимизъм,
световна криза,
строителни измами
Абонамент за:
Публикации (Atom)