Инфотейнмънт по пантофи

На български език думата артилерия неслучайно е от женски род. Валерия Велева е тежката артилерия на вестник „Труд”. Година след година г-жа Велева правеше сладникави интервюта с първите държавни мъже, които публикуваше в поредицата „Политици по пантофи”. Въпроси от сорта на: „Г-н Иванов, в политиката Вие се утвърдихте като отговорен фактор, но малцина знаят за Вашата риболовна страст. Читателите ми не заспиват от вълнение да разберат дали Ви остава време за любимото Ви занимание и какво мислите за предлаганите промени в Закона за лова и риболова.” или: „Г-н Петров, Вие сте известен на широката публика както с мъжествените си изяви в Народното събрание, така и като научен работник в областта на... Какви са Вашите бъдещи творчески планове?” положиха у нас основите на т. нар. инфотейнмънт. В превод терминът означава забавление чрез информация.
Предтечите на забавлението чрез информация можем да открием в Гьобелсовата пропаганда, която развива цяла митология, придаваща човешки черти на нацистките лидери. Така например пропагандната машина убеждава немската нация, че любимото цвете на фюрера е еделвайсът, при положение че Адолф Хитлер е бил напълно безразличен към цветята въобще и към еделвайса в частност.
Какво постигна забавлението чрез информация на българска почва? То превърна любопитното във важно и по този начин замъгли, а в редица случаи напълно прикри важността и социалните последици от действията на политиците.
Отношенията Велева – Доган се разгръщат в класическата схема на инфотейнмънт скандал. Тази схема изглежда приблизително така: журналистическо „разкритие” – реакция на официалните власти - отговор на засегнатия – журналистически интерпретации – насочване на общественото мнение в желаната посока.
Ако извадим скандала от схемата обаче, ще се предпазим от информационната въдица, която е заложена, за да улови нашата първа сигнална система. Тогава бихме могли да надскочим злободневната уловка и да отдадем дължимото на същностния проблем.
В съвременния цивилизован свят ПР-специалистът не е сляп изпълнител на чужда воля или медийна секретарка с повишена мощност. В съвременния цивилизован свят ПР-специалистът е посредник между дадена институция от една страна и журналистите, от друга страна и в това свое качество той е гарант за обществения интерес.
Пак в същия съвременен цивилизован свят журналистите не говорят на „ти” със силните на деня, каквато е масовата практика у нас. Там политиците по никакъв начин не общуват с медиите в отсъствието на своя ПР, тук се дават интервюта по пантофи, правят се изявления по налъми и мъжки прашки. Там журналистите не си и помислят да безпокоят политиците по неофициални поводи и на личните им телефони, тук политиците звънят на журналистите или им пращат любовни СМС-и. Там информационните агенции имат стриктни правила за истинност и социална значимост, тук БТА може да публикува като оригинален текст всяко словоизлияние на завряния зет до своята тъща. Ако зетят си плати, естествено, и ако заема висока позиция в обществената йерархия.
Инфотейнмънт!

Спокойно, корабът потъва, ДДС има за всички

След общественото недоволство от първоначалния вид на “Антикризисния сатър” , правителството поднесе поредната си изненада на потърпевшите граждани: заостряне на брадвата срещу кризата чрез увеличаване на ДДС. Новината бързо извика неприятни асоциации с 1997 г., когато тогавашното правителство предложи увеличаването на ДДС (пак на 22%) и в крайна сметка падна преждевременно от власт, като преди това предизвика огромен бюджетен дефицит, хиперинфлация и ...криза, разбира се.
Любопитното този път е, че срещу увеличението на ДДС скочиха вкупом представители на бизнеса, синдикати и ако се вярва на коментарите в интернет и доста “обикновени” граждани. “Защо ли?”-биха се учудили някои. Начинанието изглежда съвсем прилично: ще се напълни хазната, без да се орязват приходите на хората чрез облагането им с по-високи данъци и осигуровки. Тъй като гражданският ни дълг отново налага да допринесем за общественото благо, се налага да проведем втори импровизиран урок по финанси на тема защо този данък засяга всички, а не само Лапачите, арестувани надлежно вчера за ДДС-измами.
Накратко, според цитирания в предишния текст учебник ДДС е косвен данък, т.е. с него не се облагат директно доходите. Неприятното е, че той се начислява върху цената на стоката или услугата, която се реализира на пазара (без значение дали става въпрос за абонамент за кабелна телевизия или продажба на слънчогледови семки). И ако фирмите (макар и за момента с огромни закъснения) си връщат стойността на начисленото ДДС, то за потребителите такава възможност не съществува. В превод на прост потребителски език по-високо ДДС автоматично означава по-високи цени, което пък не е трудно да се сетим води до свиване на потреблението, което пък от своя страна удря със страшна сила по фирмите, чието съществуване зависи от него. Ето защо в споменатите дебели учебници увеличаването на ДДС се оценява не като анти, като про-кризисна мярка.
Безмислено е да обсъждаме факта, че дори настоящата ставка (20%) е една от най-високите в Европа. В тези страни от ЕС, в които няма отличници по балансиран бюджет, кризата се бори чрез замразяване/намаляване на ДДС и някои други мерки, скромно стимулиращи потреблението. Още преди да настъпи кризата, в тези страни се прилагаше друга рецепта за събираемост на този добре пълнещ държавния бюджет данък: диференцирана ставка. Казано с прости думи, някои от стоките от първа необходимост (храни, лекарства) се облагат с минимална ставка, а в някои държави са напълно освободени от ДДС. Пример: в Германия ДДС е 19%, а за стоките от първа необходимост е 7%. В нашата страна, с изключение на туристическите услуги, с 20% се облага всичко, та дори и смс-ите за дарения за благородни каузи, а плахите предложения за диференцирана ставка са посрещани с мощно негодувание от всички минали и настоящи управляващи и “експерти”. Разбира се, такива подробности като осигуряване на минимален социален комфорт и ограничаване на сделките в сивата икономика с цел избягване на ДДС са подробности, които често се прескачат в името на важния принцип “Един ДДС-сатър за всички!”. А когато корабът потъва, е абсолютно наложително да се помисли за гъвкави решения, които няма да поставят повечето хора под ръба на социалния минимум, а държавната копанка - до пълно остъргване на дънцето й.

Д-р Финансист Недоучен

“Абе ковни му там два-три пирона и ще се крепи”

(размисли на тема: „Какво да правим с пробойните в държавния бюджет” )


Министърът на финансите даде отговор на депутатите какви са антикризисните мероприятия на кабинета. Питането се появи по повод на 28-те мерки, по-известни като “Антикризисен сатър”, които изтекоха в медиите преди броени дни. Освен поредното дъвчене на проблема с прословутата здравна вноска, “мерките” включваха облагане на пенсиите, намаляване на майчинството и детските и прочие “социални” мероприятия, целящи бързо запълване на пробойните, които заплашват да срутят паянтовата барака, наречена държавен бюджет.
Тук няма да се спираме обстойно на факта, че законът за бюджета беше приет с овации и сериозно мнозинство от Парламента, нито че в него изобщо не беше предвидено да се стигне до тотален недостиг на средства още през първото тримесечие на годината. Няма да коментираме надълго и нашироко новите аспекти на провежданата тоалетна политика (след публикуването на предишния текст по темата се появиха две нови и взаимноизключващи се проекторешения на правителството за здравната вноска). Няма да обърнем внимание и на факта, че за придвижване на новите абсурдни мерки е необходим бърз ремонт на поне 3 - 4 важни закона, което едва ли ще се случи в бързи темпове. Основният проблем в тази незавидна ситуация може да бъде формулиран кратко и ясно: “Пари няма (по незнайни и знайни причини). Какво да правим сега?”
Тъй като считаме, че наш граждански дълг е да помагаме за общото благо и просперитета на държавата и нацията ни, ще допринесем за това, като публикуваме един елементарен урок по финанси за спасяване на прогнилата барака на бюджета и закрепването й с гвоздеи и дъски в последния момент. Подчертавам, че мерките от този тип се учат в 3 курс на специалност Финанси в УНСС, което изключва възможността дипломиралите се в други страни финансисти да не ги познават.
Според т.нар. теория за жертвата, изучаваща се в споменатия курс, успешното събиране на данъците зависи от определянето на справедлива жертва или част от дохода, който трябва да се внесе в държавната хазна. Справедливостта се постига на 2 нива: хоризонтално (хората с еднакви доходи плащат еднакви вноски) и вертикално (тези, които могат да дават повече, дават и по-големи вноски).
Доколко у нас е спазена вертикалната справедливост, при условие че прагът на осигурителния доход е 2000 лв.? (Пояснение: това означава, че всички които получават повече от тази сума се осигуряват отново на база 2000 лв.). Простата аритметика показва, че увеличаването на осигурителния праг до 2500 лв. ще запълни някои дупки от бюджета по доста елементарен начин. Например, прилагането на екстравагантното решение да се облагат доходите на пенсионерите с 10% би донесло общо 250 лв. от 10 пенсионери с пенсии по 250 лв. В същото време, тези 250 лв. могат да се осигурят от един - единствен човек с доход 2500 лв. или повече. Разликата в двата случая е, че вторият няма да се лиши от дневната си дажба кисело мляко. Според данните, изнесени от НАП, в България има достатъчно хора, за които няма да е проблем да откажат едно от ястията в скъп ресторант, за да си платят данъците.
Вече е крайно време по-богатите да понесат своя дял от кризата. Защото носенето им на гръб от бедните е печална история с предизвестен край, завършваща в повечето случаи с тотално разрушение на паянтовата барака и искането на сметка от виновниците за пробойните с неособено мирни средства.

Медиан Процентилов (експертен вицепрезидент на Международния селски финансов фонд)

До месец хазната на България може да прелее

Антикризисните мерки на управляващите ще накарат всяка коф-помпа да се изчерви.
В ЕС стимулират потреблението, нашите управници искат да го намалят, в ЕС стимулират раждаемостта, правителството предлага да се намали платеният отпуск на майките, в ЕС намаляват данъците, у нас "великият" икономист Дянков напира да обложи с данък пенсионерите.
По същата логика утре ще поиска да обложи мъртвите с ДДС, а новородените с акциз. Нищо чудно да му хрумне, че отново трябва да се плаща ергенски данък, данък електрическа крушка, данък боклуджийска кофа, данък телевизор, данък радио, данък консерва копърка. ГЕРБ е първата партия в България, която през последните 20 години успя да спечели изборите, без да представи управленска програма. Май ще е най-добре негласувалите за тази партия да обложат ГЕРБ с данък противопожарен шланг. Хазната ще прелее.

Тоалетна политика

Казват че едни от най-добрите идеи идвали когато човек остане сам в някое спокойно и по принцип уединено място, каквото е тоалетната. Надали този подход е особено удачен, когато трябва да градиш стратегии. Те изискват последователност, обективност, премисляне в дългосрочен план и преди всичко изграждане на такъв план. А силата на тоалетния подход е във внезапната хрумка, раждането на блестяща уникално идея, спонтанността и прочие творчески но уви, стратегически неиздържани мероприятия.
Така си мислех доскоро, или по-точно докато не почнах да следя отблизо проблемите на новото правителство с бюджетната политика. Безмислено е да давам каквито и да е аргументи в полза на това, че бюджетът трябва да се пълни чрез ПРЕДВАРИТЕЛНО създадени и добре обмислени стратегии-това е ясно дори на онези, които никога не са се занимавали с икономика. Ето защо, искрено ме удивява фактът, че правителството в лицето на неговия финансов министър стриктно следва принципите на онова, което аз наричам тоалетна политика, от последствията на който всички ние страдаме.
Какво в частност представлява тоалетната политика? Да разгледаме например какво се случи с липсващите пари по перо разходи за здравно осигуряване, за които в началото на март (едва 3 месеца след приемането на бюджета) се оказа че липсват. По-надолу съм цитирала няколко заглавия от потока на интернет страницата на един от всекидневниците( вестник Дневник), за да илюстрирам аргументите си.

Започваме с повода за поредицата от умопомрачаващи решения на кабинета:
08 март 2010, 07:28 “Започват протести на семейните лекари”

Следва първото, хм, решение на проблема с липсващите пари:
08 март 2010, 20:07, “Болното здравеопазване ще се лекува с 10% осигуровка” (напомням, че тя вече веднъж беше увеличена на 8% пак с аргумента че нямало пари)

Внезапно се оказва, че пари все пак има:
09 март 2010, 12:04, “Борисов: Парите на лекарите са преведени, защо стачкуват?”

А има ли и за утре? Откъде се намериха парите?
09 март 2010, 11:18 , “Последно: С 300 млн. лв. се увеличава бюджетът на здравната каса”

Тук става ясно защо толкова бързо се намериха….
10 март 2010, 19:12, “Лекарите спират протестите, но искат отчет къде са парите”

И ето поредният бисер, който изглежда като че съчинен под напора на обстоятелствата с вестник в тоалетната, истински образец на тоалетна политика:
10 март 2010, 21:06, “Само бизнес и граждани поемат увеличението на парите за здраве” с подзаглавие: Държавата няма да внася повече от предвиденото в бюджета на НЗОК, а може дори да намали трансферите си.

И както се казва в някои реклами, това не е всичко! Ето още едно уникално решение за закърпване на бюджета с подръчни средства, пирони и трески:

11 март 2010, 10:23 Симеон Дянков: Държавните служители може сами да плащат здравните си вноски

Но за всеки случай, в публичното пространство се хвърля и алтернативната идея:
11 март 2010, 13:01, “ Менда Стоянова: Подлежи на дискусия дали изобщо да се увеличава бюджетът на здравната каса” (авторката на твърдението е водеща фигура в парламентарната група на управляващите)

Да обобщим: В продължение на едва четири дни правителството излиза с три решения, нито едно от които не е заложено преди приемането на бюджета. Отказвам се да питам защо тази ситуация изобщо не е била предвидена, тъй като споменатите пари уреждат регулярни отношения на лекарите със Здравната каса. Онова, което истински плаши е липсата на последователност дори между решенията от тези 4 дни: “Не можахме да изтръгнем парите от частния сектор, дайте да помислим откъде да изтупаме брашнения чувал. Ах, да, имаше едни държавни служители….” (последните новини в това отношение са гениалните предложения на друг министър за данъци върху пенсията на работещи пенсионери). Каква друга асоциация може да направим, освен че измислянето на тези гениални хрумвания се е случило под напъна на обстоятелствата докато някои управленски персони са се облекчавали в тоалетната с вестник в ръка?
Още по-тревожно е, че тоалетният подход се превръща в стил, запазена марка на новите управляващи. И това се случва точно по отношение на намирането на средствата, което е основен стълб на всяка правителствена политика. Примери: проблемът с акциза на цигарите, издънката с осигуровките на малкия бизнес, проблемът с изплащането на задълженията към фирмите, работещи по обществени поръчки и т.н. Доказателствата за тоалетната политика уви, нарастват с всеки изминал ден. Едва ли е нужно да обсъждаме какъв ще бъде резултатът от нея. Всеки знае, че дори и след най-гениалното хрумване трябва да излезеш от тоалетната и пуснеш водата. Защото иначе нещата силно ще се затлачат, а в някои случаи ще настъпи истинска катастрофа.

ИЗУМЕНА, гост автор в блога

(Бих могла да се подпиша просто като социологче докторант)

Колко пъти Дянков каза "не" на президента

Отрицанието има особена стойност в разговорите между държавните мъже. И жени. В езика на дипломацията обикновено откъзът се изразява в позитивна форма, например, "За съжаление при така създалата се ситуация ние ще бъдем принудени временно да се въздържаме от подаване на газ за вашата многоуважавана държава.", вместо : "Ние няма вече да ви доставяме газ, понеже не харесваме политическата ви система."
Единичното отрицание по време на преговори най-често настройва получателя му скептично и го прави недоверчив и настъпателен.
Двойно отрицание в рамките на едно изречение почти не се ползва, тъй като за разлика от математиката, два минуса не само че не правят плюс, а издават подтисната сексуалност.
Тройното отрицание практически не се среща в англоезичния свят или се възприема като проява на ориенталщина и на сантиментална обърканост.
Четворното отрицание може да се срещне главно в чалга-баладите, но държавните мъже и жени над определени нива, разбира се, общуват акапелно.
Що се отнася до съчетаването на дадено твърдение и неговото отрицание в рамките на една смислова цялост, тук работата е по-сложна. Науката за стиловете разглежда подобни съчетания като контрастни фигури и ги нарича оксиморони, парадокси, абсурди... В теориите за водене на преговори контрастните фрази се схващат или като израз на превъзходство, или като сигнал за безпомощност.
Въведох известни съкръщения в стенограмата от днешната среща на министър Дянков с държавия глава. Достатъчно е да се проследи кой колко пъти и как е използвал отрицанието, за да се разбере на чия страна са истината, интелектът и моралът.


Стенограма от срещата на президента на Република България Георги Първанов и Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите
05-03-2010 10:00 |
/ Със съкръщения /


ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да, слушам Ви.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време.
Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в “Шоуто на Иван и Андрей”. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
Исках да кажа две неща:
Първо, че цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Дотогава никога не бях чувал този цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било.
И второ, че, според мен поне, е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто. Именно аз се опитвах да кажа, че това не е мой цитат. Два пъти съм го казал това. Не е точно това, което се казва, не си спомням да съм го казвал, и просто да изляза от темата.
Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, поне може би според коментарите на Вашия екип, но това ми беше идеята. Идеята ми беше да е явно, че това не е мой цитат, не съм казвал нищо от този род и да искам да изляза от него. Така че се надявам, че това е наистина вече като сте видели, може би, пълния текст, може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение.
И в интерес, понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете... Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
...
Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Което не е така.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
... С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Това го разбирам.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Опитвам се, виждате, в целия разговор там да се измъкна.
Казахте, че сте виждали самия разговор. Там се надявам, че става ясно, че това е изненада за мен. Аз казвам: не, това не е нещо, което съм казал, не е точно, за други неща сме си [говорили].
Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.
Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите... Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Бях изненадан явно от този цитат. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас...
Така че моля...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз признавам, че не мога... (б.р. – прекъсва мисълта си) в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога - именно финансите, това е голяма изненада за мен. И както виждате, вече от няколко дни, вместо да се занимавам с финанси, просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам..., не съм част от това.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Какво показа Вашата проверка за сметките на милионерите и милиардерите в България?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
В смисъл?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Това беше темата на Вашия разговор там.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г., не са се документирали, не са се регистрирали по ДДС. ... Няма проверка за милионери и милиардери, има проверка за регистрация по ДДС, но тя е за около 5 хил. души - 4 950 хил. души... Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате и други хора имат в България. И моето честно отношение от гледна точка на това е, аз бях много изненадан, не беше мой цитат, никога не може да е било мой цитат. Аз се опитвах по най-бързия начин да се измъкна от това. Те ме връщаха към темата. Както виждате тук, три пъти ме връщаха в темата, а аз се опитвах да се измъкна. Може би не беше по най-елегантния начин, но аз се опитвах да се измъкна.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Но аз истината няма начин да я знам, понеже просто не е моя тема. Нали, какво мога да кажа, тъй като ми четат някакъв цитат? Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
И в същото време какво отговаряте на въпроса за “младия милионер”?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него.
Пак казвам, може би това не е, но това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен. И аз казвам истината: не е мой цитат. Два пъти го казвам: Не е точно това, не е мой цитат, не си спомням, не сме говорили за такова нещо. Това поне се надявам, че ще ми повярвате. Просто нямам никакъв интерес...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не Ви вярвам.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Добре.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не Ви вярвам, първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго - Вие сте министър на финансите.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Така е.
...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз не смятам така.
Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. .... Аз не разбирам точно къде е съмнението?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да Ви вадя ли сега стенограмата?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Ето я стенограмата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна. Те питаха, ето го тук коментара: „Вашият цитат, Вие продължавате ли да ...” Аз казвам: това не е мой цитат, нямам никакво отношение към този цитат, което е така.
В смисъл, Вие ми казахте, че трябва да има честен отговор.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Като намерим истината. Цитатът определено не е мой.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
За това ли дойдохте?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не. Ако тръгнем от..., понеже Вие казахте, че не ми вярвате и аз се опитвам да разбера за какво не ми вярвате, защото, ако ми повярвате, че цитатът не е мой, ако успеем, макар че, това явно ще е трудно да ми повярвате, че аз не съм бил част от някаква схема, аз бях изненадан напълно от този коментар.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
И сега какво следва от това? ...
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, това е просто за мен..., да, разбирам, че става въпрос за нещо друго и благодаря пак за отделеното време.
...


ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото - то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
Така че, ако има поне някакво съмнение във Вас, че това не е така и това за мен е пълна изненада този въпрос, което е, и че цитатът не е мой, вече третият коментар - да, съзнавам, че може би това не беше най-добрият начин да изляза от положението, макар че аз се стараех да изляза от положението, и предполагам, тук можем да говорим какъв е допълнителния начин това да стане ясно. Понеже аз нямам...
...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Само си губим времето, г-н Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, Вие имате стенограмата. Просто да кажа, че това наистина е недоразумение и че аз бях поставен в ситуация, от която по стенограмата е явно, че аз се опитвам да се измъкна. Да, може би не се измъкнах по най-добрия начин. Готов съм това да го...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Как се извинихте на един журналист, когото по същия начин така характеризирахте в движение?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, помня, но тогава имаше..., тогава казах нещо, за което наистина съжалявах. Тук не смятам, че съм казал нещо, за което да съжалявам, просто понеже нито цитатът, нито самото ми участие в шоуто беше от мен. И аз съм готов след разговор, защото разбирам, че това е тежко и за Вашата институция, това го съзнавам, да намерим с Ваша помощ, аз да намеря начин това да го кажа на обществото, но виждам, че Вие се съмнявате въобще за...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не стана въпреки Вас, г-н Дянков, а не защото Вие имахте такава позиция.
Добре, слушайте ме внимателно, г-н министър. Вие поискахте тази среща.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, и съм Ви много благодарен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Нещо повече, аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът, министър-председателят, аз нямаше да Ви приема. И нито за миг аз не съм мислил, че Вие ще имате по-различна позиция от сегашната.
Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво - предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери - институционални и партийни.
Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, това не е така.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която..., между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения.
Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, отново ще кажа, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
Това е, което имах да Ви кажа.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря.