Тоалетна политика

Казват че едни от най-добрите идеи идвали когато човек остане сам в някое спокойно и по принцип уединено място, каквото е тоалетната. Надали този подход е особено удачен, когато трябва да градиш стратегии. Те изискват последователност, обективност, премисляне в дългосрочен план и преди всичко изграждане на такъв план. А силата на тоалетния подход е във внезапната хрумка, раждането на блестяща уникално идея, спонтанността и прочие творчески но уви, стратегически неиздържани мероприятия.
Така си мислех доскоро, или по-точно докато не почнах да следя отблизо проблемите на новото правителство с бюджетната политика. Безмислено е да давам каквито и да е аргументи в полза на това, че бюджетът трябва да се пълни чрез ПРЕДВАРИТЕЛНО създадени и добре обмислени стратегии-това е ясно дори на онези, които никога не са се занимавали с икономика. Ето защо, искрено ме удивява фактът, че правителството в лицето на неговия финансов министър стриктно следва принципите на онова, което аз наричам тоалетна политика, от последствията на който всички ние страдаме.
Какво в частност представлява тоалетната политика? Да разгледаме например какво се случи с липсващите пари по перо разходи за здравно осигуряване, за които в началото на март (едва 3 месеца след приемането на бюджета) се оказа че липсват. По-надолу съм цитирала няколко заглавия от потока на интернет страницата на един от всекидневниците( вестник Дневник), за да илюстрирам аргументите си.

Започваме с повода за поредицата от умопомрачаващи решения на кабинета:
08 март 2010, 07:28 “Започват протести на семейните лекари”

Следва първото, хм, решение на проблема с липсващите пари:
08 март 2010, 20:07, “Болното здравеопазване ще се лекува с 10% осигуровка” (напомням, че тя вече веднъж беше увеличена на 8% пак с аргумента че нямало пари)

Внезапно се оказва, че пари все пак има:
09 март 2010, 12:04, “Борисов: Парите на лекарите са преведени, защо стачкуват?”

А има ли и за утре? Откъде се намериха парите?
09 март 2010, 11:18 , “Последно: С 300 млн. лв. се увеличава бюджетът на здравната каса”

Тук става ясно защо толкова бързо се намериха….
10 март 2010, 19:12, “Лекарите спират протестите, но искат отчет къде са парите”

И ето поредният бисер, който изглежда като че съчинен под напора на обстоятелствата с вестник в тоалетната, истински образец на тоалетна политика:
10 март 2010, 21:06, “Само бизнес и граждани поемат увеличението на парите за здраве” с подзаглавие: Държавата няма да внася повече от предвиденото в бюджета на НЗОК, а може дори да намали трансферите си.

И както се казва в някои реклами, това не е всичко! Ето още едно уникално решение за закърпване на бюджета с подръчни средства, пирони и трески:

11 март 2010, 10:23 Симеон Дянков: Държавните служители може сами да плащат здравните си вноски

Но за всеки случай, в публичното пространство се хвърля и алтернативната идея:
11 март 2010, 13:01, “ Менда Стоянова: Подлежи на дискусия дали изобщо да се увеличава бюджетът на здравната каса” (авторката на твърдението е водеща фигура в парламентарната група на управляващите)

Да обобщим: В продължение на едва четири дни правителството излиза с три решения, нито едно от които не е заложено преди приемането на бюджета. Отказвам се да питам защо тази ситуация изобщо не е била предвидена, тъй като споменатите пари уреждат регулярни отношения на лекарите със Здравната каса. Онова, което истински плаши е липсата на последователност дори между решенията от тези 4 дни: “Не можахме да изтръгнем парите от частния сектор, дайте да помислим откъде да изтупаме брашнения чувал. Ах, да, имаше едни държавни служители….” (последните новини в това отношение са гениалните предложения на друг министър за данъци върху пенсията на работещи пенсионери). Каква друга асоциация може да направим, освен че измислянето на тези гениални хрумвания се е случило под напъна на обстоятелствата докато някои управленски персони са се облекчавали в тоалетната с вестник в ръка?
Още по-тревожно е, че тоалетният подход се превръща в стил, запазена марка на новите управляващи. И това се случва точно по отношение на намирането на средствата, което е основен стълб на всяка правителствена политика. Примери: проблемът с акциза на цигарите, издънката с осигуровките на малкия бизнес, проблемът с изплащането на задълженията към фирмите, работещи по обществени поръчки и т.н. Доказателствата за тоалетната политика уви, нарастват с всеки изминал ден. Едва ли е нужно да обсъждаме какъв ще бъде резултатът от нея. Всеки знае, че дори и след най-гениалното хрумване трябва да излезеш от тоалетната и пуснеш водата. Защото иначе нещата силно ще се затлачат, а в някои случаи ще настъпи истинска катастрофа.

ИЗУМЕНА, гост автор в блога

(Бих могла да се подпиша просто като социологче докторант)