Жалкият некадърник, покорил света

100 ГОДИНИ ДЕЙВИД ОГИЛВИ

Баща шотландец, майка ирландка. Той – роден през 1911 година в Гилфорд, разсеян студент в Оксфорд, чирак във френски хотел, дългогодишен продавач на готварски печки, емигрирал в Съединените щати през 1949 година. За себе си казва: „Аз съм жалък некадърник във всичко с изключение на рекламата”. Другите твърдят за него, че е „най-търсеният магьосник в света на рекламата”.

Той е Дейвид Огилви.
Неговата последна воля и завещание
(със съкращения)

Започнах кариерата си в изследванията с великия доктор Галъп в Принстън. Впоследствие станах рекламист… Като резултат от това възприех творческата функция (при създаватено на реклама, бел. на ред.) през обективните очи на изследователя. Това са най-ценните уроци, които научих:

1. Създаването на успешна реклама е майсторство, част от което се съдържа във вдъхновението, но повечето е ноу-хау и упорита работа….

2. Изкушението да забавляваш, вместо да продаваш, е заразно.

3. Разликата между две реклами, когато става дума за обема от продажбите, може да достигне деветнайсет към едно.

4. Струва си обстойно да се изучи продуктът, преди да напишеш рекламата си.

5. Ключът към успеха е да обещаеш изгода на потребителя, например по-хубав аромат, по-бяло пране, повече изминати километри с един литър гориво, по-красив загар.

6. Задачата на повечето реклами не е да убедят хората да изпробват твоя продукт, а да го ползват по-често в сравнение с останалите марки.

(Благодаря, Андрю Еренбърг.)

7. Това, което работи в една страна, обикновено работи и в другите страни.

8. Редакторите на списания общуват по-добре от рекламистите. Копирай техниките им.

9. Повечето рекламни кампании са твърде объркани… Опитвайки се да обхванат твърде много неща, не постигат нищо…

10. Не позволявайте на мъже да пишат реклами, които ще се купуват от жени.

11. Добрите рекламни кампании могат да продължават дълги години, без да загубят силата на продажбите си.

Щом веднъж си станал продавач, за цял живот си оставаш такъв.



1988 г. Дейвид Огилви

Българите са работливи граждани и селяни

Митът, че българите са мързеливи и не допринасят за държавата си, беше развенчан в поредното непредставително асоциологическо проучване на ПР1 България. Според нашето изследване се оказва, че онова, което най-много вълнува хората, е да задоволят нуждите на правителството. Заради това те са готови да работят без почивка по 172 часа седмично. Тази група активни, будни и работоспобни граждани и селяни се е отказала от личния си отдих в замяна на благото на нацията и нейните управляващи. Съвсем друг въпрос е каква част от анкетираните работят в КАТ, но понеже ние уважаваме Закона за защита на личните данни, няма да го коментираме.



За близо една пета от респондентите място за почивка винаги ще има. Тя е там, където човек сам си я направи. Има и по-важни неща от работата, например книжката за оцветяване. С това класическо занимание са се захванали 19% от запитаните. Те са и най-големите оптимисти за бъдещето.

Да не пренебрегваме и тези, които през почивката ще се отдадат на отпускане и пълно възстановяване. При 17% от запитаните необходимостта от почивка е продиктувана от наличието на роднини и други родови субекти в близост, което покачва ежедневното им напрежение. Те спокойно биха могли да си почиват и вкъщи, стига да не бъдат обезпокоявани от никого.

Почти всеки пети няма ясни планове за почивката си. По-висши цели го вълнуват, като това да намери място, където да избяга от тази анкета. Въпреки че не са такива индивидуалисти като страдащите от семейното си обкръжение, тази част от респондентите явно също не обича да участва активно в обществения живот. Внимателният преглед на отговорите подсказва, че социалният им ескепизъм се дължи в по-голяма степен на високите среднодневни температури, отколкото на песимистично отношение към бъдещето.

Въпреки усилния труд и запълненото свободното време с различни интелектуално-развлекателни дейности, времето за почивка на част от анкетираните ще бъде оползотворено по предназначение. Например има немалко фенове на космическия туризъм. Може да се предположи, че са направили запитване за хотелски стаи на Венера още от миналата година. И все пак, онези, които се замислят за подобни смели мечти, са най-малкият дял от отговорилите. Явно само 13% могат да заделят достатъчно средства за смело космическо пътешествие.

Приятна почивка!

Войната започна

Доживяхме! Нова Броудкастинг Груп, внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу bTB. С това войната между медиите започна.
Досега медийните войни у нас се срещаха главно в две разновидности: Вариант едно: дадена медия или група медии водеше информационна война срещу определен политик, политическа партия или социален недъг. С малки изключения медиите печелеха от военните действия аудитория, а известните личности губеха популярност. Като правило социалните недъзи „оцеляваха”. Достатъчно е да си припомним кампанията „Аз не карам пил” и нейното лице – Максим Стависки.

Вариант две: Политици, политически партии, известни личности и разнообразни обществени движения заклеймяваха журналистите и журналистиката и се опитваха да се сражават с тях чрез други журналисти… Можем да наречем това студена версия на втория вариант.

Студена война на медиите обяви на времето министър-председателят Иван Костов, като заяви публично, че той не четял вестници. Доста по-разгорещено се държа Слави Трифонов например.Той заведе дело за клевета срещу няколко жълти вестника и дълго говори за това чрез медията, в която работи и до днес…

В първите години след демократичните промени у нас имаше единични случаи на осъдени журналисти, а една репотерка дори бе на косъм от преселване в затвора, понеже си беше „позволила” да цитира чуждо и официално заявено мнение по адрес на мноого важна депутатска съпруга…

Като цяло и тук големите губещи бяха все същите политици, общественици и известни личности.

С малки изключения низвергнатите медии увеличаваха влиянието си, а работещите в тях журналисти се ползваха с мълчаливата, но осезаема подкрепа на своите колеги от журналистическата гилдия.

Преди време Слави Трифонов май спечели някакво дело за клевета, но спря ли жълтата преса? Категорично не!

Божествен гняв свисше се изсипа върху главите на Кристина Патрашкова и Явор Дачков, „самоделно взривно устройство” избухна пред редакцията на тяхното издание. Какъв е видимият резултат от това? Вестник „Галерия” се радва на висок и стабилен тираж, достоен за завиждане.

Времената се промениха. Ставаме свидетели на нов вид медийна война: една медия срещу друга медия, т.е. едни журналисти срещу други журналисти.

Диспозиция

Неизкушеният зрител едва ли възприема жалбата на „Нова телевизия” срещу bTV именно като война. В най-добрия случай я вижда като юридическа разправия между „Нова Броудкастинг Груп” и „Би Ти Ви Медия Груп”.

През 2008 година международната компания „Modern Times Group” придоби 100% от гръцката по онова време „Нова телевизия”, 100% от „Нова плюс” и 80% от списание „Ева”. Обявената продажна цена бе 620 000 000 евро.

В момента в състава на „Нова Броудкастинг Груп” влизат „Нова телевизия”, „Диема”, „Диема2”, „Диема фемили” и „Нова спорт”.

На свой ред през 2010 година медийният магнат Рупърт Мърдок се раздели с bTV. Новият собственик Central European Media Enterprises (СМЕ) олекна с 400 000 000 долара и придоби 100% от дяловете на bTV, bTV Comedy и bTV Cinema и 74% от дяловете в радиокомпания C.J. (N-Joy, Z-Rock, Melody, Jazz FM, Classic FM).

И така, 620 милиона евро плюс 5 телевизионни станции и едно списание срещу 400 милиона долара плюс 4 телевизионни станции и 5 радиостанции – такава е реалната диспозиция в началото на войната.



Modus Vivendi

Войната започна с това, че „Нова Броудкастинг Груп” внесе в Комисията за защита на конкуренцията жалба срещу „Би Ти Ви Медия Груп”, понеже според нея в края на 2010 и началото на 2011 година „Би Ти Ви Медия Груп” е водила нелоялна търговска политика. Рекламодателите на „Би Ти Ви Медия Груп” са получавали необосновано големи отстъпки, ако се откажат да рекламират в конкурентни телевизии.

Какво казва законът? Според Чл. 36. (1) от Закона за защита на Конкуренцията „Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти”. Кратко и ясно.

Опитните във военното дело обаче знаят, че поводът за една война рядко съвпада с нейната причина и че най-често поводът се използва като камуфлажно наметало на истинската причина за конфликта. Ако и тази война е такава, къде следва да търсим причината? Отговорът е отново в същия Закон за защита на конкуренцията. Глава Пета на въпросното съчинение в проза е озаглавена „Контрол върху концентрацията на предприятия”.

Самият факт, че съществуват „Нова Броудкастинг Груп” и „Би Ти Ви Медия Груп”, е директно и пряко погазване на смисъла и духа на упоменатата Пета глава с всичките й шест алинеи. Иронията в случая е, че тъкмо Комисията за защита на конкуренцията благослови появата на двете враждуващи медийни групировки

Погазването на основните принципи на неплановата икономика винаги генерира жестоки икономически деформации. Ако вместо две медийни групировки у нас имаше 9 независими и конкуриращи се телевизионни станции, коя от тях би била в положение да предлага на рекламодателите си договори, забраняващи им да работят с конкуренцията? И кой рекламодател би подписал подобен договор в условията на истинска конкурентна среда?

И понеже отговорите на тези въпроси са очевидни, следва да назовем същинския проблем: у нас конкуренцията, включително медийната конкуренция, съществува единствено като пожелателна норма, квартируваща в разнообразни закони, наредби, директиви, списъци с добри практики и пр. Хазяите от Комисията за защита на конкуренцията и от Съвета за електронните медии обаче от година на година получават все по-високи наеми под формата на издръжка от държавния бюджет. Наричат наема си „присъщо необходими разходи”. За благозвучие.
ПР1България/Публикации/
http://pr1bg.com/publications/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%be%d1%87%d0%bd%d0%b0/

Да слезеш от небето на 39

Радостин Димитров от Варна е на 39 години. Той е Магистър по военно изкуство и наука и Магистър летец-пилот за ВВС.

При втория си самостоятелен полет със своя МиГ-21 е принуден да катапултира от височина 20 метра. Подобни скокове са изключително рисковани, понеже поради малката височина те приличат повече на свободно падане, отколкото на парашутно приземяване. Оцелява и се връща отново във военната авиация. Посвещава следващите 15 години от живота си на военновъздушните сили. Лети на 5 типа бойни самолети и прекарва във въздуха над 300 летателни часа.

От 3 месеца е управител на „Р.Д. Маркетинг & Консулт”-ЕООД.

Любимо занимание: Литература по военна дипломация, игрални и документални филми (гледане без субтитри и с по-висока скорост на възпроизвеждане 1,4-1,5 за поддържане на езиковата си подготовка), комуникация с любими хора, приятели и познати, пътешествия и тяхното документално отразяване.

Девиз: „От всяка ситуация, дори и безнадеждната има изход, но трябва да бъде потърсен и намерен”, “Integrity, Service, Excellence (заимстван от основните морални ценности на ВВС на САЩ)”.

Кауза: Пулсар, раздаващ безпределно своята енергия и доброта.

Успехи: Успехите си дължа на хората и средата, и хармонията между тях.

Проблеми: Те са неизбежни, но не и нерешими. Начинът, по който ги решаваме обаче ни откроява един от друг, и винаги заедно е по-доброто решение.

Стремежи: Винаги сред първите и най-добрите лидери.

Най-важното нещо: Да приемаме с достойнство и гордост Космоса вътре в себе си.

Най-ценното нещо: Да не нарушаваме баланса межу вътрешния и заобикалящия ни Космос, защото те са едно цяло! За съжаление твърде късно осъзнаваме този факт, и твърде късно го предаваме на следващите поколения изобретатели и философи.

Следваща цел: Моя актуална цел винаги е била да достигна хоризонта на възможностите си, и това не е задължително постижимо в рамките на краткия и мигновен живот. Моя следваща цел обаче е достигайки този хоризонт, да отправя поглед до останалите такива, които сега са невидими, но съм безкрайно убеден, че вече съществуват, и да продължа да ги покорявам последователно и целенасочено.

Автопожелание: Да се разкривам все повече и повече, колкото и изморително да е това в края на деня! Това което пожелавам на себе си, аз винаги пожелавам и на другите, а то е: Успех и Късмет!

Нашият бит и съзнание се променят, и това е за добро. Това, което се изисква от всички нас е да събудим нашата изобретателност на още на по-ранен етап в живота, да моделираме и променяме бъдещето си и непрекъснато да се адаптираме към новите предизвикателства.

Черногледството не е реализъм

Елеонора Войкова от София е магистър по специалността Икономическа социология. В момента е ръководител проект към Дирекция „Изложбена дейност“ в Агенция Булгарреклама ЕООД.

•Постижения: Организиране на над 35 успешни търговски изложения, няколко успешни проекта, финансирани от ЕС, знания, опит и доста дълъг списък с приятели и познати – хора, които си заслужава да познаваш J
•Любимо занимание: пътуване, книги и фотография.
•Девиз: Животът е хубав!
•Кауза: Животът е в ръцете ни, от нас зависи как ще то моделираме.
•Успехи: като че ли най-големият успех на човек е да успее да разбере себе си и да се приеме такъв какъвто е.
•Проблеми: Те ни мотивират да се развиваме.
Основният ни проблем според мен е, че възприемаме света от погрешната му страна. Всичко в този свят е 50 на 50 и хубавото, и лошото включително. Масово обаче се съсредоточаваме върху лошото. Смятаме, че това е реализъм. Обикновено гледаме с насмешка онези, които са си сложили розовите очила. Че какво им е лошото на розовите очила и какво им е хубавото на черните?… Аз лично смятам, че лошото е точно толкова, колкото и хубавото. Въпросът е кое се опитваме да видим. Доказано е, че когато се съсредоточиш върху нещо, обикновено забелязваш около себе си основно точно това нещо. Започваш да мислиш за червени коли и изведнъж забелязваш колко много такива има около теб, а в същото време едва обръщаш внимание на това какви са останалите. Това правило не важи само за колите – важи за всичко. Ако се съсредоточим върху хубавото, което ни се случва, ще разберем колко хубав е всъщност животът. А той наистина е хубав, но за жалост е кратък и понякога нямаме достатъчно време, за да го разберем. Та апелът ми е: Не губете време с лошото – има толкова хубави неща, които трябва да видите.
•Стремежи: Моят стремеж е да се запазя човек, при това добър човек.
•Автопожелание: Здраве, любов, пари и добри приятели.
•Най-важното нещо: В личен план най-важното за мен е децата ми да са живи и здрави и … щастливи. В професионален план най-важното е да върша работата си по възможно най-добрия начин. Вярвам в добрите каузи и в добрите хора.
•Най-ценното нещо: децата.
•Следваща цел: Сега съм се захванала с един много хубав проект – Изложението МашТех Експо през 2012 г. в Интер Експо Център – София и много ми се иска то да се случи, при това успешно. Масовата преценка е, че българската икономика е все още в дълбока криза – особено машиностроенето. Но аз отказвам да повярвам.
Знам че има много фирми, които работят, при това качествено и имат какво да покажат. Знам че, когато искаш да работиш – намираш и сили и начини,… за останалите кризата е добро оправдание. Искам това изложение да стане място за правене на бизнес, не искам да е шоурум. Искам професионалисти, които знаят какво могат и какво искат да правят. Вярвам, че в България има достатъчно качествени хора, които са истински професионалисти в бранша и точно те очаквам да се включат в това изложение.

Сигурна съм, че времето ще покаже, че съм права :)

Социолог, сценарист… фермер

АЗ СЪМ ВЕСЕЛА Генкова, по-позната като Ягодова, на 33 години от София.
Магистър съм по социология.

Постиженията ми са предимно в духовната сфера, както и в сферата на личностното обогатяване. Не подлежат на „комуникиране”, а на възприятие. Все едно да ме накарате да ви изпея песен по телефона. Няма как да ви разкажа за тях.

Любимо занимание – съзерцание. Съзерцавам природата и хората – и понякога ги снимам. Съзерцание обаче не означава липса на движение или бездействие.

„От друга страна, човек, който седи спокойно и съзерцава без никакво намерение или цел освен да вникне по-дълбоко в себе си и да постигне единение със света, се третира като „пасивен“, понеже не „прави“ нищо. Всъщност това съсредоточено съзерцание е най-висша форма на активност, активност на духа, което е възможно само в условия на вътрешна свобода и независимост“, Ерих Фром

Нямам девиз, струва ми се глупаво, за какво ми е ?!

Работа – преди около 2 години реших да сложа край на office work и да стана freelancer. Сиреч, да работя от къщи. Това е оптималният вариант за човек като мен. Във всички обяви за работа се търсят „комуникативни личности, които добре се сработват в екип”. Ами, sorry, не се сработвам добре, непоправим индивидуалист съм. Да работя в екип означава и аз да страдам, и другите да страдат. Искам да бъда независима, да си определям сама кога да изпълнявам задачите, които сама съм си поставила, да имам време за себе си, спестено от безкрайното прекосяване на градските пространства с обществен транспорт. Мисля, че се справям много добре ! От време на време пиша (текстове, сценарии) или изготвям доклади (анализирам данни от проучвания). Работя по отделни проекти. За съжаление, ангажиментите са нерегулярни и често се отварят дупки в бюджета, които няма как да запълня. Иначе съм страшно креативна, раздавам съвети наляво и надясно, особено за интересно прекарване на свободното време. Аз съм пътешественик по душа – и по занимание, и когато не пиша, пътувам. По пътя се раждат най-истинските неща – и ти самият.

Кауза ? Вижте тук http://www.facebook.com/note.php?note_id=10150254773943615

Успехи. Тази „секция” малко ми се припокрива с „Постижения”.

Проблеми има всеки, не ми се говори за това. Но мисля, че един от най-съществените е нормативната уредба или липсата на такава в България. Другото е въпрос на лична инициатива и далновиднст. Не ми харесва да се оплаквам. Когато имаш някакъв проблем, обикновено самият ти си си го причинил или измислил.

Казала съм го вече. „Стремя се към тих и спокоен живот на село, откъдето да ви изпращам разказите си”.

Автопожелание. Това нещо свързано с коли ли е ? Пожелавам си високопрохподима тогава !

Най-важното нещо за мен е свободата.
Най-(без)ценното нещо е здравето.

Следваща цел – единствената ми цел е да се преместя от София в провинцията, да основа ферма и център за здравословен и пълноценен живот към нея. Имам какво да по/кажа на хората.