“Абе ковни му там два-три пирона и ще се крепи”

(размисли на тема: „Какво да правим с пробойните в държавния бюджет” )


Министърът на финансите даде отговор на депутатите какви са антикризисните мероприятия на кабинета. Питането се появи по повод на 28-те мерки, по-известни като “Антикризисен сатър”, които изтекоха в медиите преди броени дни. Освен поредното дъвчене на проблема с прословутата здравна вноска, “мерките” включваха облагане на пенсиите, намаляване на майчинството и детските и прочие “социални” мероприятия, целящи бързо запълване на пробойните, които заплашват да срутят паянтовата барака, наречена държавен бюджет.
Тук няма да се спираме обстойно на факта, че законът за бюджета беше приет с овации и сериозно мнозинство от Парламента, нито че в него изобщо не беше предвидено да се стигне до тотален недостиг на средства още през първото тримесечие на годината. Няма да коментираме надълго и нашироко новите аспекти на провежданата тоалетна политика (след публикуването на предишния текст по темата се появиха две нови и взаимноизключващи се проекторешения на правителството за здравната вноска). Няма да обърнем внимание и на факта, че за придвижване на новите абсурдни мерки е необходим бърз ремонт на поне 3 - 4 важни закона, което едва ли ще се случи в бързи темпове. Основният проблем в тази незавидна ситуация може да бъде формулиран кратко и ясно: “Пари няма (по незнайни и знайни причини). Какво да правим сега?”
Тъй като считаме, че наш граждански дълг е да помагаме за общото благо и просперитета на държавата и нацията ни, ще допринесем за това, като публикуваме един елементарен урок по финанси за спасяване на прогнилата барака на бюджета и закрепването й с гвоздеи и дъски в последния момент. Подчертавам, че мерките от този тип се учат в 3 курс на специалност Финанси в УНСС, което изключва възможността дипломиралите се в други страни финансисти да не ги познават.
Според т.нар. теория за жертвата, изучаваща се в споменатия курс, успешното събиране на данъците зависи от определянето на справедлива жертва или част от дохода, който трябва да се внесе в държавната хазна. Справедливостта се постига на 2 нива: хоризонтално (хората с еднакви доходи плащат еднакви вноски) и вертикално (тези, които могат да дават повече, дават и по-големи вноски).
Доколко у нас е спазена вертикалната справедливост, при условие че прагът на осигурителния доход е 2000 лв.? (Пояснение: това означава, че всички които получават повече от тази сума се осигуряват отново на база 2000 лв.). Простата аритметика показва, че увеличаването на осигурителния праг до 2500 лв. ще запълни някои дупки от бюджета по доста елементарен начин. Например, прилагането на екстравагантното решение да се облагат доходите на пенсионерите с 10% би донесло общо 250 лв. от 10 пенсионери с пенсии по 250 лв. В същото време, тези 250 лв. могат да се осигурят от един - единствен човек с доход 2500 лв. или повече. Разликата в двата случая е, че вторият няма да се лиши от дневната си дажба кисело мляко. Според данните, изнесени от НАП, в България има достатъчно хора, за които няма да е проблем да откажат едно от ястията в скъп ресторант, за да си платят данъците.
Вече е крайно време по-богатите да понесат своя дял от кризата. Защото носенето им на гръб от бедните е печална история с предизвестен край, завършваща в повечето случаи с тотално разрушение на паянтовата барака и искането на сметка от виновниците за пробойните с неособено мирни средства.

Медиан Процентилов (експертен вицепрезидент на Международния селски финансов фонд)