След общественото недоволство от първоначалния вид на “Антикризисния сатър” , правителството поднесе поредната си изненада на потърпевшите граждани: заостряне на брадвата срещу кризата чрез увеличаване на ДДС. Новината бързо извика неприятни асоциации с 1997 г., когато тогавашното правителство предложи увеличаването на ДДС (пак на 22%) и в крайна сметка падна преждевременно от власт, като преди това предизвика огромен бюджетен дефицит, хиперинфлация и ...криза, разбира се.
Любопитното този път е, че срещу увеличението на ДДС скочиха вкупом представители на бизнеса, синдикати и ако се вярва на коментарите в интернет и доста “обикновени” граждани. “Защо ли?”-биха се учудили някои. Начинанието изглежда съвсем прилично: ще се напълни хазната, без да се орязват приходите на хората чрез облагането им с по-високи данъци и осигуровки. Тъй като гражданският ни дълг отново налага да допринесем за общественото благо, се налага да проведем втори импровизиран урок по финанси на тема защо този данък засяга всички, а не само Лапачите, арестувани надлежно вчера за ДДС-измами.
Накратко, според цитирания в предишния текст учебник ДДС е косвен данък, т.е. с него не се облагат директно доходите. Неприятното е, че той се начислява върху цената на стоката или услугата, която се реализира на пазара (без значение дали става въпрос за абонамент за кабелна телевизия или продажба на слънчогледови семки). И ако фирмите (макар и за момента с огромни закъснения) си връщат стойността на начисленото ДДС, то за потребителите такава възможност не съществува. В превод на прост потребителски език по-високо ДДС автоматично означава по-високи цени, което пък не е трудно да се сетим води до свиване на потреблението, което пък от своя страна удря със страшна сила по фирмите, чието съществуване зависи от него. Ето защо в споменатите дебели учебници увеличаването на ДДС се оценява не като анти, като про-кризисна мярка.
Безмислено е да обсъждаме факта, че дори настоящата ставка (20%) е една от най-високите в Европа. В тези страни от ЕС, в които няма отличници по балансиран бюджет, кризата се бори чрез замразяване/намаляване на ДДС и някои други мерки, скромно стимулиращи потреблението. Още преди да настъпи кризата, в тези страни се прилагаше друга рецепта за събираемост на този добре пълнещ държавния бюджет данък: диференцирана ставка. Казано с прости думи, някои от стоките от първа необходимост (храни, лекарства) се облагат с минимална ставка, а в някои държави са напълно освободени от ДДС. Пример: в Германия ДДС е 19%, а за стоките от първа необходимост е 7%. В нашата страна, с изключение на туристическите услуги, с 20% се облага всичко, та дори и смс-ите за дарения за благородни каузи, а плахите предложения за диференцирана ставка са посрещани с мощно негодувание от всички минали и настоящи управляващи и “експерти”. Разбира се, такива подробности като осигуряване на минимален социален комфорт и ограничаване на сделките в сивата икономика с цел избягване на ДДС са подробности, които често се прескачат в името на важния принцип “Един ДДС-сатър за всички!”. А когато корабът потъва, е абсолютно наложително да се помисли за гъвкави решения, които няма да поставят повечето хора под ръба на социалния минимум, а държавната копанка - до пълно остъргване на дънцето й.
Д-р Финансист Недоучен
Няма коментари:
Публикуване на коментар