Жалкият некадърник, покорил света

100 ГОДИНИ ДЕЙВИД ОГИЛВИ

Баща шотландец, майка ирландка. Той – роден през 1911 година в Гилфорд, разсеян студент в Оксфорд, чирак във френски хотел, дългогодишен продавач на готварски печки, емигрирал в Съединените щати през 1949 година. За себе си казва: „Аз съм жалък некадърник във всичко с изключение на рекламата”. Другите твърдят за него, че е „най-търсеният магьосник в света на рекламата”.

Той е Дейвид Огилви.
Неговата последна воля и завещание
(със съкращения)

Започнах кариерата си в изследванията с великия доктор Галъп в Принстън. Впоследствие станах рекламист… Като резултат от това възприех творческата функция (при създаватено на реклама, бел. на ред.) през обективните очи на изследователя. Това са най-ценните уроци, които научих:

1. Създаването на успешна реклама е майсторство, част от което се съдържа във вдъхновението, но повечето е ноу-хау и упорита работа….

2. Изкушението да забавляваш, вместо да продаваш, е заразно.

3. Разликата между две реклами, когато става дума за обема от продажбите, може да достигне деветнайсет към едно.

4. Струва си обстойно да се изучи продуктът, преди да напишеш рекламата си.

5. Ключът към успеха е да обещаеш изгода на потребителя, например по-хубав аромат, по-бяло пране, повече изминати километри с един литър гориво, по-красив загар.

6. Задачата на повечето реклами не е да убедят хората да изпробват твоя продукт, а да го ползват по-често в сравнение с останалите марки.

(Благодаря, Андрю Еренбърг.)

7. Това, което работи в една страна, обикновено работи и в другите страни.

8. Редакторите на списания общуват по-добре от рекламистите. Копирай техниките им.

9. Повечето рекламни кампании са твърде объркани… Опитвайки се да обхванат твърде много неща, не постигат нищо…

10. Не позволявайте на мъже да пишат реклами, които ще се купуват от жени.

11. Добрите рекламни кампании могат да продължават дълги години, без да загубят силата на продажбите си.

Щом веднъж си станал продавач, за цял живот си оставаш такъв.



1988 г. Дейвид Огилви

Черногледството не е реализъм

Елеонора Войкова от София е магистър по специалността Икономическа социология. В момента е ръководител проект към Дирекция „Изложбена дейност“ в Агенция Булгарреклама ЕООД.

•Постижения: Организиране на над 35 успешни търговски изложения, няколко успешни проекта, финансирани от ЕС, знания, опит и доста дълъг списък с приятели и познати – хора, които си заслужава да познаваш J
•Любимо занимание: пътуване, книги и фотография.
•Девиз: Животът е хубав!
•Кауза: Животът е в ръцете ни, от нас зависи как ще то моделираме.
•Успехи: като че ли най-големият успех на човек е да успее да разбере себе си и да се приеме такъв какъвто е.
•Проблеми: Те ни мотивират да се развиваме.
Основният ни проблем според мен е, че възприемаме света от погрешната му страна. Всичко в този свят е 50 на 50 и хубавото, и лошото включително. Масово обаче се съсредоточаваме върху лошото. Смятаме, че това е реализъм. Обикновено гледаме с насмешка онези, които са си сложили розовите очила. Че какво им е лошото на розовите очила и какво им е хубавото на черните?… Аз лично смятам, че лошото е точно толкова, колкото и хубавото. Въпросът е кое се опитваме да видим. Доказано е, че когато се съсредоточиш върху нещо, обикновено забелязваш около себе си основно точно това нещо. Започваш да мислиш за червени коли и изведнъж забелязваш колко много такива има около теб, а в същото време едва обръщаш внимание на това какви са останалите. Това правило не важи само за колите – важи за всичко. Ако се съсредоточим върху хубавото, което ни се случва, ще разберем колко хубав е всъщност животът. А той наистина е хубав, но за жалост е кратък и понякога нямаме достатъчно време, за да го разберем. Та апелът ми е: Не губете време с лошото – има толкова хубави неща, които трябва да видите.
•Стремежи: Моят стремеж е да се запазя човек, при това добър човек.
•Автопожелание: Здраве, любов, пари и добри приятели.
•Най-важното нещо: В личен план най-важното за мен е децата ми да са живи и здрави и … щастливи. В професионален план най-важното е да върша работата си по възможно най-добрия начин. Вярвам в добрите каузи и в добрите хора.
•Най-ценното нещо: децата.
•Следваща цел: Сега съм се захванала с един много хубав проект – Изложението МашТех Експо през 2012 г. в Интер Експо Център – София и много ми се иска то да се случи, при това успешно. Масовата преценка е, че българската икономика е все още в дълбока криза – особено машиностроенето. Но аз отказвам да повярвам.
Знам че има много фирми, които работят, при това качествено и имат какво да покажат. Знам че, когато искаш да работиш – намираш и сили и начини,… за останалите кризата е добро оправдание. Искам това изложение да стане място за правене на бизнес, не искам да е шоурум. Искам професионалисти, които знаят какво могат и какво искат да правят. Вярвам, че в България има достатъчно качествени хора, които са истински професионалисти в бранша и точно те очаквам да се включат в това изложение.

Сигурна съм, че времето ще покаже, че съм права :)