Здравната министърка си тръгна, понеже правителството не прие нейната стратегия хем да се осигуряваме здравно, хем да си доплащаме 20 - 30 % допълнително. Източник от пътна полиция, пожелал известност, твърди, че в момента черни джипове мерцедес обикалят кръговите движения в София, Пловдив, Варна и други градове в търсене на нов министър.
На правителственото заседание тази сутрин е било решено да се прекрати вредната практика да се вземат министри под път, над път и на кръстопът. Решението е в кръговите движения - там са подходящите хора.
Очаква се до дни да започне строителство на нов пътен възел на площад "Батенберг" , който по предложение на Столична община ще бъде прекръстен на площад "Кръгопът". Средствата ще се осигурят от пътния данък на столичани, който (за начало) следва да нарастне с 20 - 30%. :)))
сряда, 29 септември 2010 г.
четвъртък, 1 април 2010 г.
Метеорологична прогноза за Първи април
“На първи април 2010 премиерът обяви, че бюджетният дефицит е спаднал с 2%, което може да се счита за първата голяма победа срещу икономическата криза. Въпреки недобрите изгледи в началото на управлението правителството може да се похвали с добри финансови резултати и много свършена работа, най-вече в областта на инфраструктурите проекти: две почти завършени магистрали и скорошен пуск на “Дунав мост – 2”. Също днес, министърът на икономиката посети площадката на АЕЦ “Белене” за да инспектира изграждането на допълнителния реактор с безвъзмездно финансиране от руска страна. На събитието не присъстваха други официални лица, тъй като останалите министри бяха гости на специалното събитие, отбелязващо събарянето на последния незаконен хотел в зоната на парк “Странджа” и откриването на новия маршрут за екотуризъм и биохранене. Днес министърът на финансите беше изслушан извънредно в пленарната зала, за да докладва положителните резултати от намаляването на ДДС и диференцирането на осигурителните вноски. На парламентарния контрол присъстваше и министърът на вътрешните работи, който трябваше да даде отчет за извършената от МВР работа. Оказа се, че от началото на годината не е проведена нито една операция с гръмко име, но са арестувани 20 ключови фигури в организираната престъпност, като за 17 от тях вече има повдигнати обвинения. Поради засиления обществен интерес към някои спешни за приемане закони Парламентът реши да съкрати ваканцията си до дните определени като неработни за цялата страна.”
Горният цитат чудесно би подхождал за уводна статия на вестник “Стършел” за Първи април. И какво по-подходящо време от Деня на шегата да изкажем на глас онова, което изглежда като шега, а в някои страни се счита за ...близко до нормалното.
Реалностите, уви, са съвсем други. Както е известно, членовете на Народното събрание, уморени от тежкия си труд, включващ помежду другото гласуване на закони с процесуални нарушения, решиха да отдъхнат 12 дни. Напомням, че за гражданите се предвиждат едва 4. Правителството от своя страна направи още няколко неосъществими предложения, маскирани като антикризисни мерки, между които увеличаването на ДДС, забавянето на плащания по обществени поръчки и най-важната според неговия председател - свалянето на президента от власт. Междувременно сигналите за злоупотреби се увеличават, а предприетите мерки срещу тях се изразяват главно в изказвания по медиите от страна на различни официални лица. Свалянето на президента беше осуетено още на първия етап на процедурата, а в същото време прокуратурата повдигна обвинения за неправомерно харчени средства за здраве от страна на новото управление…
Реалностите звучат като хумор, доближаващ се повече до театъра на абсурда или черните комедии на американското кино от последните десетина години. Реалностите като че се намират твърде далече от реалността. Все пак утешителното е, че утрешният ден също така съвпада с Велики четвъртък. Да се надяваме, че в навечерието на и около Великден глупостите на политическата реалност у нас ще позатихнат.
Оптимист Синоптиков
Горният цитат чудесно би подхождал за уводна статия на вестник “Стършел” за Първи април. И какво по-подходящо време от Деня на шегата да изкажем на глас онова, което изглежда като шега, а в някои страни се счита за ...близко до нормалното.
Реалностите, уви, са съвсем други. Както е известно, членовете на Народното събрание, уморени от тежкия си труд, включващ помежду другото гласуване на закони с процесуални нарушения, решиха да отдъхнат 12 дни. Напомням, че за гражданите се предвиждат едва 4. Правителството от своя страна направи още няколко неосъществими предложения, маскирани като антикризисни мерки, между които увеличаването на ДДС, забавянето на плащания по обществени поръчки и най-важната според неговия председател - свалянето на президента от власт. Междувременно сигналите за злоупотреби се увеличават, а предприетите мерки срещу тях се изразяват главно в изказвания по медиите от страна на различни официални лица. Свалянето на президента беше осуетено още на първия етап на процедурата, а в същото време прокуратурата повдигна обвинения за неправомерно харчени средства за здраве от страна на новото управление…
Реалностите звучат като хумор, доближаващ се повече до театъра на абсурда или черните комедии на американското кино от последните десетина години. Реалностите като че се намират твърде далече от реалността. Все пак утешителното е, че утрешният ден също така съвпада с Велики четвъртък. Да се надяваме, че в навечерието на и около Великден глупостите на политическата реалност у нас ще позатихнат.
Оптимист Синоптиков
петък, 26 март 2010 г.
Инфотейнмънт по пантофи
На български език думата артилерия неслучайно е от женски род. Валерия Велева е тежката артилерия на вестник „Труд”. Година след година г-жа Велева правеше сладникави интервюта с първите държавни мъже, които публикуваше в поредицата „Политици по пантофи”. Въпроси от сорта на: „Г-н Иванов, в политиката Вие се утвърдихте като отговорен фактор, но малцина знаят за Вашата риболовна страст. Читателите ми не заспиват от вълнение да разберат дали Ви остава време за любимото Ви занимание и какво мислите за предлаганите промени в Закона за лова и риболова.” или: „Г-н Петров, Вие сте известен на широката публика както с мъжествените си изяви в Народното събрание, така и като научен работник в областта на... Какви са Вашите бъдещи творчески планове?” положиха у нас основите на т. нар. инфотейнмънт. В превод терминът означава забавление чрез информация.
Предтечите на забавлението чрез информация можем да открием в Гьобелсовата пропаганда, която развива цяла митология, придаваща човешки черти на нацистките лидери. Така например пропагандната машина убеждава немската нация, че любимото цвете на фюрера е еделвайсът, при положение че Адолф Хитлер е бил напълно безразличен към цветята въобще и към еделвайса в частност.
Какво постигна забавлението чрез информация на българска почва? То превърна любопитното във важно и по този начин замъгли, а в редица случаи напълно прикри важността и социалните последици от действията на политиците.
Отношенията Велева – Доган се разгръщат в класическата схема на инфотейнмънт скандал. Тази схема изглежда приблизително така: журналистическо „разкритие” – реакция на официалните власти - отговор на засегнатия – журналистически интерпретации – насочване на общественото мнение в желаната посока.
Ако извадим скандала от схемата обаче, ще се предпазим от информационната въдица, която е заложена, за да улови нашата първа сигнална система. Тогава бихме могли да надскочим злободневната уловка и да отдадем дължимото на същностния проблем.
В съвременния цивилизован свят ПР-специалистът не е сляп изпълнител на чужда воля или медийна секретарка с повишена мощност. В съвременния цивилизован свят ПР-специалистът е посредник между дадена институция от една страна и журналистите, от друга страна и в това свое качество той е гарант за обществения интерес.
Пак в същия съвременен цивилизован свят журналистите не говорят на „ти” със силните на деня, каквато е масовата практика у нас. Там политиците по никакъв начин не общуват с медиите в отсъствието на своя ПР, тук се дават интервюта по пантофи, правят се изявления по налъми и мъжки прашки. Там журналистите не си и помислят да безпокоят политиците по неофициални поводи и на личните им телефони, тук политиците звънят на журналистите или им пращат любовни СМС-и. Там информационните агенции имат стриктни правила за истинност и социална значимост, тук БТА може да публикува като оригинален текст всяко словоизлияние на завряния зет до своята тъща. Ако зетят си плати, естествено, и ако заема висока позиция в обществената йерархия.
Инфотейнмънт!
сряда, 24 март 2010 г.
Спокойно, корабът потъва, ДДС има за всички
След общественото недоволство от първоначалния вид на “Антикризисния сатър” , правителството поднесе поредната си изненада на потърпевшите граждани: заостряне на брадвата срещу кризата чрез увеличаване на ДДС. Новината бързо извика неприятни асоциации с 1997 г., когато тогавашното правителство предложи увеличаването на ДДС (пак на 22%) и в крайна сметка падна преждевременно от власт, като преди това предизвика огромен бюджетен дефицит, хиперинфлация и ...криза, разбира се.
Любопитното този път е, че срещу увеличението на ДДС скочиха вкупом представители на бизнеса, синдикати и ако се вярва на коментарите в интернет и доста “обикновени” граждани. “Защо ли?”-биха се учудили някои. Начинанието изглежда съвсем прилично: ще се напълни хазната, без да се орязват приходите на хората чрез облагането им с по-високи данъци и осигуровки. Тъй като гражданският ни дълг отново налага да допринесем за общественото благо, се налага да проведем втори импровизиран урок по финанси на тема защо този данък засяга всички, а не само Лапачите, арестувани надлежно вчера за ДДС-измами.
Накратко, според цитирания в предишния текст учебник ДДС е косвен данък, т.е. с него не се облагат директно доходите. Неприятното е, че той се начислява върху цената на стоката или услугата, която се реализира на пазара (без значение дали става въпрос за абонамент за кабелна телевизия или продажба на слънчогледови семки). И ако фирмите (макар и за момента с огромни закъснения) си връщат стойността на начисленото ДДС, то за потребителите такава възможност не съществува. В превод на прост потребителски език по-високо ДДС автоматично означава по-високи цени, което пък не е трудно да се сетим води до свиване на потреблението, което пък от своя страна удря със страшна сила по фирмите, чието съществуване зависи от него. Ето защо в споменатите дебели учебници увеличаването на ДДС се оценява не като анти, като про-кризисна мярка.
Безмислено е да обсъждаме факта, че дори настоящата ставка (20%) е една от най-високите в Европа. В тези страни от ЕС, в които няма отличници по балансиран бюджет, кризата се бори чрез замразяване/намаляване на ДДС и някои други мерки, скромно стимулиращи потреблението. Още преди да настъпи кризата, в тези страни се прилагаше друга рецепта за събираемост на този добре пълнещ държавния бюджет данък: диференцирана ставка. Казано с прости думи, някои от стоките от първа необходимост (храни, лекарства) се облагат с минимална ставка, а в някои държави са напълно освободени от ДДС. Пример: в Германия ДДС е 19%, а за стоките от първа необходимост е 7%. В нашата страна, с изключение на туристическите услуги, с 20% се облага всичко, та дори и смс-ите за дарения за благородни каузи, а плахите предложения за диференцирана ставка са посрещани с мощно негодувание от всички минали и настоящи управляващи и “експерти”. Разбира се, такива подробности като осигуряване на минимален социален комфорт и ограничаване на сделките в сивата икономика с цел избягване на ДДС са подробности, които често се прескачат в името на важния принцип “Един ДДС-сатър за всички!”. А когато корабът потъва, е абсолютно наложително да се помисли за гъвкави решения, които няма да поставят повечето хора под ръба на социалния минимум, а държавната копанка - до пълно остъргване на дънцето й.
Д-р Финансист Недоучен
Любопитното този път е, че срещу увеличението на ДДС скочиха вкупом представители на бизнеса, синдикати и ако се вярва на коментарите в интернет и доста “обикновени” граждани. “Защо ли?”-биха се учудили някои. Начинанието изглежда съвсем прилично: ще се напълни хазната, без да се орязват приходите на хората чрез облагането им с по-високи данъци и осигуровки. Тъй като гражданският ни дълг отново налага да допринесем за общественото благо, се налага да проведем втори импровизиран урок по финанси на тема защо този данък засяга всички, а не само Лапачите, арестувани надлежно вчера за ДДС-измами.
Накратко, според цитирания в предишния текст учебник ДДС е косвен данък, т.е. с него не се облагат директно доходите. Неприятното е, че той се начислява върху цената на стоката или услугата, която се реализира на пазара (без значение дали става въпрос за абонамент за кабелна телевизия или продажба на слънчогледови семки). И ако фирмите (макар и за момента с огромни закъснения) си връщат стойността на начисленото ДДС, то за потребителите такава възможност не съществува. В превод на прост потребителски език по-високо ДДС автоматично означава по-високи цени, което пък не е трудно да се сетим води до свиване на потреблението, което пък от своя страна удря със страшна сила по фирмите, чието съществуване зависи от него. Ето защо в споменатите дебели учебници увеличаването на ДДС се оценява не като анти, като про-кризисна мярка.
Безмислено е да обсъждаме факта, че дори настоящата ставка (20%) е една от най-високите в Европа. В тези страни от ЕС, в които няма отличници по балансиран бюджет, кризата се бори чрез замразяване/намаляване на ДДС и някои други мерки, скромно стимулиращи потреблението. Още преди да настъпи кризата, в тези страни се прилагаше друга рецепта за събираемост на този добре пълнещ държавния бюджет данък: диференцирана ставка. Казано с прости думи, някои от стоките от първа необходимост (храни, лекарства) се облагат с минимална ставка, а в някои държави са напълно освободени от ДДС. Пример: в Германия ДДС е 19%, а за стоките от първа необходимост е 7%. В нашата страна, с изключение на туристическите услуги, с 20% се облага всичко, та дори и смс-ите за дарения за благородни каузи, а плахите предложения за диференцирана ставка са посрещани с мощно негодувание от всички минали и настоящи управляващи и “експерти”. Разбира се, такива подробности като осигуряване на минимален социален комфорт и ограничаване на сделките в сивата икономика с цел избягване на ДДС са подробности, които често се прескачат в името на важния принцип “Един ДДС-сатър за всички!”. А когато корабът потъва, е абсолютно наложително да се помисли за гъвкави решения, които няма да поставят повечето хора под ръба на социалния минимум, а държавната копанка - до пълно остъргване на дънцето й.
Д-р Финансист Недоучен
събота, 20 март 2010 г.
“Абе ковни му там два-три пирона и ще се крепи”
(размисли на тема: „Какво да правим с пробойните в държавния бюджет” )
Министърът на финансите даде отговор на депутатите какви са антикризисните мероприятия на кабинета. Питането се появи по повод на 28-те мерки, по-известни като “Антикризисен сатър”, които изтекоха в медиите преди броени дни. Освен поредното дъвчене на проблема с прословутата здравна вноска, “мерките” включваха облагане на пенсиите, намаляване на майчинството и детските и прочие “социални” мероприятия, целящи бързо запълване на пробойните, които заплашват да срутят паянтовата барака, наречена държавен бюджет.
Тук няма да се спираме обстойно на факта, че законът за бюджета беше приет с овации и сериозно мнозинство от Парламента, нито че в него изобщо не беше предвидено да се стигне до тотален недостиг на средства още през първото тримесечие на годината. Няма да коментираме надълго и нашироко новите аспекти на провежданата тоалетна политика (след публикуването на предишния текст по темата се появиха две нови и взаимноизключващи се проекторешения на правителството за здравната вноска). Няма да обърнем внимание и на факта, че за придвижване на новите абсурдни мерки е необходим бърз ремонт на поне 3 - 4 важни закона, което едва ли ще се случи в бързи темпове. Основният проблем в тази незавидна ситуация може да бъде формулиран кратко и ясно: “Пари няма (по незнайни и знайни причини). Какво да правим сега?”
Тъй като считаме, че наш граждански дълг е да помагаме за общото благо и просперитета на държавата и нацията ни, ще допринесем за това, като публикуваме един елементарен урок по финанси за спасяване на прогнилата барака на бюджета и закрепването й с гвоздеи и дъски в последния момент. Подчертавам, че мерките от този тип се учат в 3 курс на специалност Финанси в УНСС, което изключва възможността дипломиралите се в други страни финансисти да не ги познават.
Според т.нар. теория за жертвата, изучаваща се в споменатия курс, успешното събиране на данъците зависи от определянето на справедлива жертва или част от дохода, който трябва да се внесе в държавната хазна. Справедливостта се постига на 2 нива: хоризонтално (хората с еднакви доходи плащат еднакви вноски) и вертикално (тези, които могат да дават повече, дават и по-големи вноски).
Доколко у нас е спазена вертикалната справедливост, при условие че прагът на осигурителния доход е 2000 лв.? (Пояснение: това означава, че всички които получават повече от тази сума се осигуряват отново на база 2000 лв.). Простата аритметика показва, че увеличаването на осигурителния праг до 2500 лв. ще запълни някои дупки от бюджета по доста елементарен начин. Например, прилагането на екстравагантното решение да се облагат доходите на пенсионерите с 10% би донесло общо 250 лв. от 10 пенсионери с пенсии по 250 лв. В същото време, тези 250 лв. могат да се осигурят от един - единствен човек с доход 2500 лв. или повече. Разликата в двата случая е, че вторият няма да се лиши от дневната си дажба кисело мляко. Според данните, изнесени от НАП, в България има достатъчно хора, за които няма да е проблем да откажат едно от ястията в скъп ресторант, за да си платят данъците.
Вече е крайно време по-богатите да понесат своя дял от кризата. Защото носенето им на гръб от бедните е печална история с предизвестен край, завършваща в повечето случаи с тотално разрушение на паянтовата барака и искането на сметка от виновниците за пробойните с неособено мирни средства.
Медиан Процентилов (експертен вицепрезидент на Международния селски финансов фонд)
Министърът на финансите даде отговор на депутатите какви са антикризисните мероприятия на кабинета. Питането се появи по повод на 28-те мерки, по-известни като “Антикризисен сатър”, които изтекоха в медиите преди броени дни. Освен поредното дъвчене на проблема с прословутата здравна вноска, “мерките” включваха облагане на пенсиите, намаляване на майчинството и детските и прочие “социални” мероприятия, целящи бързо запълване на пробойните, които заплашват да срутят паянтовата барака, наречена държавен бюджет.
Тук няма да се спираме обстойно на факта, че законът за бюджета беше приет с овации и сериозно мнозинство от Парламента, нито че в него изобщо не беше предвидено да се стигне до тотален недостиг на средства още през първото тримесечие на годината. Няма да коментираме надълго и нашироко новите аспекти на провежданата тоалетна политика (след публикуването на предишния текст по темата се появиха две нови и взаимноизключващи се проекторешения на правителството за здравната вноска). Няма да обърнем внимание и на факта, че за придвижване на новите абсурдни мерки е необходим бърз ремонт на поне 3 - 4 важни закона, което едва ли ще се случи в бързи темпове. Основният проблем в тази незавидна ситуация може да бъде формулиран кратко и ясно: “Пари няма (по незнайни и знайни причини). Какво да правим сега?”
Тъй като считаме, че наш граждански дълг е да помагаме за общото благо и просперитета на държавата и нацията ни, ще допринесем за това, като публикуваме един елементарен урок по финанси за спасяване на прогнилата барака на бюджета и закрепването й с гвоздеи и дъски в последния момент. Подчертавам, че мерките от този тип се учат в 3 курс на специалност Финанси в УНСС, което изключва възможността дипломиралите се в други страни финансисти да не ги познават.
Според т.нар. теория за жертвата, изучаваща се в споменатия курс, успешното събиране на данъците зависи от определянето на справедлива жертва или част от дохода, който трябва да се внесе в държавната хазна. Справедливостта се постига на 2 нива: хоризонтално (хората с еднакви доходи плащат еднакви вноски) и вертикално (тези, които могат да дават повече, дават и по-големи вноски).
Доколко у нас е спазена вертикалната справедливост, при условие че прагът на осигурителния доход е 2000 лв.? (Пояснение: това означава, че всички които получават повече от тази сума се осигуряват отново на база 2000 лв.). Простата аритметика показва, че увеличаването на осигурителния праг до 2500 лв. ще запълни някои дупки от бюджета по доста елементарен начин. Например, прилагането на екстравагантното решение да се облагат доходите на пенсионерите с 10% би донесло общо 250 лв. от 10 пенсионери с пенсии по 250 лв. В същото време, тези 250 лв. могат да се осигурят от един - единствен човек с доход 2500 лв. или повече. Разликата в двата случая е, че вторият няма да се лиши от дневната си дажба кисело мляко. Според данните, изнесени от НАП, в България има достатъчно хора, за които няма да е проблем да откажат едно от ястията в скъп ресторант, за да си платят данъците.
Вече е крайно време по-богатите да понесат своя дял от кризата. Защото носенето им на гръб от бедните е печална история с предизвестен край, завършваща в повечето случаи с тотално разрушение на паянтовата барака и искането на сметка от виновниците за пробойните с неособено мирни средства.
Медиан Процентилов (експертен вицепрезидент на Международния селски финансов фонд)
сряда, 17 март 2010 г.
До месец хазната на България може да прелее
Антикризисните мерки на управляващите ще накарат всяка коф-помпа да се изчерви.
В ЕС стимулират потреблението, нашите управници искат да го намалят, в ЕС стимулират раждаемостта, правителството предлага да се намали платеният отпуск на майките, в ЕС намаляват данъците, у нас "великият" икономист Дянков напира да обложи с данък пенсионерите.
По същата логика утре ще поиска да обложи мъртвите с ДДС, а новородените с акциз. Нищо чудно да му хрумне, че отново трябва да се плаща ергенски данък, данък електрическа крушка, данък боклуджийска кофа, данък телевизор, данък радио, данък консерва копърка. ГЕРБ е първата партия в България, която през последните 20 години успя да спечели изборите, без да представи управленска програма. Май ще е най-добре негласувалите за тази партия да обложат ГЕРБ с данък противопожарен шланг. Хазната ще прелее.
В ЕС стимулират потреблението, нашите управници искат да го намалят, в ЕС стимулират раждаемостта, правителството предлага да се намали платеният отпуск на майките, в ЕС намаляват данъците, у нас "великият" икономист Дянков напира да обложи с данък пенсионерите.
По същата логика утре ще поиска да обложи мъртвите с ДДС, а новородените с акциз. Нищо чудно да му хрумне, че отново трябва да се плаща ергенски данък, данък електрическа крушка, данък боклуджийска кофа, данък телевизор, данък радио, данък консерва копърка. ГЕРБ е първата партия в България, която през последните 20 години успя да спечели изборите, без да представи управленска програма. Май ще е най-добре негласувалите за тази партия да обложат ГЕРБ с данък противопожарен шланг. Хазната ще прелее.
петък, 12 март 2010 г.
Тоалетна политика
Казват че едни от най-добрите идеи идвали когато човек остане сам в някое спокойно и по принцип уединено място, каквото е тоалетната. Надали този подход е особено удачен, когато трябва да градиш стратегии. Те изискват последователност, обективност, премисляне в дългосрочен план и преди всичко изграждане на такъв план. А силата на тоалетния подход е във внезапната хрумка, раждането на блестяща уникално идея, спонтанността и прочие творчески но уви, стратегически неиздържани мероприятия.
Така си мислех доскоро, или по-точно докато не почнах да следя отблизо проблемите на новото правителство с бюджетната политика. Безмислено е да давам каквито и да е аргументи в полза на това, че бюджетът трябва да се пълни чрез ПРЕДВАРИТЕЛНО създадени и добре обмислени стратегии-това е ясно дори на онези, които никога не са се занимавали с икономика. Ето защо, искрено ме удивява фактът, че правителството в лицето на неговия финансов министър стриктно следва принципите на онова, което аз наричам тоалетна политика, от последствията на който всички ние страдаме.
Какво в частност представлява тоалетната политика? Да разгледаме например какво се случи с липсващите пари по перо разходи за здравно осигуряване, за които в началото на март (едва 3 месеца след приемането на бюджета) се оказа че липсват. По-надолу съм цитирала няколко заглавия от потока на интернет страницата на един от всекидневниците( вестник Дневник), за да илюстрирам аргументите си.
Започваме с повода за поредицата от умопомрачаващи решения на кабинета:
08 март 2010, 07:28 “Започват протести на семейните лекари”
Следва първото, хм, решение на проблема с липсващите пари:
08 март 2010, 20:07, “Болното здравеопазване ще се лекува с 10% осигуровка” (напомням, че тя вече веднъж беше увеличена на 8% пак с аргумента че нямало пари)
Внезапно се оказва, че пари все пак има:
09 март 2010, 12:04, “Борисов: Парите на лекарите са преведени, защо стачкуват?”
А има ли и за утре? Откъде се намериха парите?
09 март 2010, 11:18 , “Последно: С 300 млн. лв. се увеличава бюджетът на здравната каса”
Тук става ясно защо толкова бързо се намериха….
10 март 2010, 19:12, “Лекарите спират протестите, но искат отчет къде са парите”
И ето поредният бисер, който изглежда като че съчинен под напора на обстоятелствата с вестник в тоалетната, истински образец на тоалетна политика:
10 март 2010, 21:06, “Само бизнес и граждани поемат увеличението на парите за здраве” с подзаглавие: Държавата няма да внася повече от предвиденото в бюджета на НЗОК, а може дори да намали трансферите си.
И както се казва в някои реклами, това не е всичко! Ето още едно уникално решение за закърпване на бюджета с подръчни средства, пирони и трески:
11 март 2010, 10:23 Симеон Дянков: Държавните служители може сами да плащат здравните си вноски
Но за всеки случай, в публичното пространство се хвърля и алтернативната идея:
11 март 2010, 13:01, “ Менда Стоянова: Подлежи на дискусия дали изобщо да се увеличава бюджетът на здравната каса” (авторката на твърдението е водеща фигура в парламентарната група на управляващите)
Да обобщим: В продължение на едва четири дни правителството излиза с три решения, нито едно от които не е заложено преди приемането на бюджета. Отказвам се да питам защо тази ситуация изобщо не е била предвидена, тъй като споменатите пари уреждат регулярни отношения на лекарите със Здравната каса. Онова, което истински плаши е липсата на последователност дори между решенията от тези 4 дни: “Не можахме да изтръгнем парите от частния сектор, дайте да помислим откъде да изтупаме брашнения чувал. Ах, да, имаше едни държавни служители….” (последните новини в това отношение са гениалните предложения на друг министър за данъци върху пенсията на работещи пенсионери). Каква друга асоциация може да направим, освен че измислянето на тези гениални хрумвания се е случило под напъна на обстоятелствата докато някои управленски персони са се облекчавали в тоалетната с вестник в ръка?
Още по-тревожно е, че тоалетният подход се превръща в стил, запазена марка на новите управляващи. И това се случва точно по отношение на намирането на средствата, което е основен стълб на всяка правителствена политика. Примери: проблемът с акциза на цигарите, издънката с осигуровките на малкия бизнес, проблемът с изплащането на задълженията към фирмите, работещи по обществени поръчки и т.н. Доказателствата за тоалетната политика уви, нарастват с всеки изминал ден. Едва ли е нужно да обсъждаме какъв ще бъде резултатът от нея. Всеки знае, че дори и след най-гениалното хрумване трябва да излезеш от тоалетната и пуснеш водата. Защото иначе нещата силно ще се затлачат, а в някои случаи ще настъпи истинска катастрофа.
ИЗУМЕНА, гост автор в блога
(Бих могла да се подпиша просто като социологче докторант)
Така си мислех доскоро, или по-точно докато не почнах да следя отблизо проблемите на новото правителство с бюджетната политика. Безмислено е да давам каквито и да е аргументи в полза на това, че бюджетът трябва да се пълни чрез ПРЕДВАРИТЕЛНО създадени и добре обмислени стратегии-това е ясно дори на онези, които никога не са се занимавали с икономика. Ето защо, искрено ме удивява фактът, че правителството в лицето на неговия финансов министър стриктно следва принципите на онова, което аз наричам тоалетна политика, от последствията на който всички ние страдаме.
Какво в частност представлява тоалетната политика? Да разгледаме например какво се случи с липсващите пари по перо разходи за здравно осигуряване, за които в началото на март (едва 3 месеца след приемането на бюджета) се оказа че липсват. По-надолу съм цитирала няколко заглавия от потока на интернет страницата на един от всекидневниците( вестник Дневник), за да илюстрирам аргументите си.
Започваме с повода за поредицата от умопомрачаващи решения на кабинета:
08 март 2010, 07:28 “Започват протести на семейните лекари”
Следва първото, хм, решение на проблема с липсващите пари:
08 март 2010, 20:07, “Болното здравеопазване ще се лекува с 10% осигуровка” (напомням, че тя вече веднъж беше увеличена на 8% пак с аргумента че нямало пари)
Внезапно се оказва, че пари все пак има:
09 март 2010, 12:04, “Борисов: Парите на лекарите са преведени, защо стачкуват?”
А има ли и за утре? Откъде се намериха парите?
09 март 2010, 11:18 , “Последно: С 300 млн. лв. се увеличава бюджетът на здравната каса”
Тук става ясно защо толкова бързо се намериха….
10 март 2010, 19:12, “Лекарите спират протестите, но искат отчет къде са парите”
И ето поредният бисер, който изглежда като че съчинен под напора на обстоятелствата с вестник в тоалетната, истински образец на тоалетна политика:
10 март 2010, 21:06, “Само бизнес и граждани поемат увеличението на парите за здраве” с подзаглавие: Държавата няма да внася повече от предвиденото в бюджета на НЗОК, а може дори да намали трансферите си.
И както се казва в някои реклами, това не е всичко! Ето още едно уникално решение за закърпване на бюджета с подръчни средства, пирони и трески:
11 март 2010, 10:23 Симеон Дянков: Държавните служители може сами да плащат здравните си вноски
Но за всеки случай, в публичното пространство се хвърля и алтернативната идея:
11 март 2010, 13:01, “ Менда Стоянова: Подлежи на дискусия дали изобщо да се увеличава бюджетът на здравната каса” (авторката на твърдението е водеща фигура в парламентарната група на управляващите)
Да обобщим: В продължение на едва четири дни правителството излиза с три решения, нито едно от които не е заложено преди приемането на бюджета. Отказвам се да питам защо тази ситуация изобщо не е била предвидена, тъй като споменатите пари уреждат регулярни отношения на лекарите със Здравната каса. Онова, което истински плаши е липсата на последователност дори между решенията от тези 4 дни: “Не можахме да изтръгнем парите от частния сектор, дайте да помислим откъде да изтупаме брашнения чувал. Ах, да, имаше едни държавни служители….” (последните новини в това отношение са гениалните предложения на друг министър за данъци върху пенсията на работещи пенсионери). Каква друга асоциация може да направим, освен че измислянето на тези гениални хрумвания се е случило под напъна на обстоятелствата докато някои управленски персони са се облекчавали в тоалетната с вестник в ръка?
Още по-тревожно е, че тоалетният подход се превръща в стил, запазена марка на новите управляващи. И това се случва точно по отношение на намирането на средствата, което е основен стълб на всяка правителствена политика. Примери: проблемът с акциза на цигарите, издънката с осигуровките на малкия бизнес, проблемът с изплащането на задълженията към фирмите, работещи по обществени поръчки и т.н. Доказателствата за тоалетната политика уви, нарастват с всеки изминал ден. Едва ли е нужно да обсъждаме какъв ще бъде резултатът от нея. Всеки знае, че дори и след най-гениалното хрумване трябва да излезеш от тоалетната и пуснеш водата. Защото иначе нещата силно ще се затлачат, а в някои случаи ще настъпи истинска катастрофа.
ИЗУМЕНА, гост автор в блога
(Бих могла да се подпиша просто като социологче докторант)
Абонамент за:
Публикации (Atom)