Социолог, сценарист… фермер

АЗ СЪМ ВЕСЕЛА Генкова, по-позната като Ягодова, на 33 години от София.
Магистър съм по социология.

Постиженията ми са предимно в духовната сфера, както и в сферата на личностното обогатяване. Не подлежат на „комуникиране”, а на възприятие. Все едно да ме накарате да ви изпея песен по телефона. Няма как да ви разкажа за тях.

Любимо занимание – съзерцание. Съзерцавам природата и хората – и понякога ги снимам. Съзерцание обаче не означава липса на движение или бездействие.

„От друга страна, човек, който седи спокойно и съзерцава без никакво намерение или цел освен да вникне по-дълбоко в себе си и да постигне единение със света, се третира като „пасивен“, понеже не „прави“ нищо. Всъщност това съсредоточено съзерцание е най-висша форма на активност, активност на духа, което е възможно само в условия на вътрешна свобода и независимост“, Ерих Фром

Нямам девиз, струва ми се глупаво, за какво ми е ?!

Работа – преди около 2 години реших да сложа край на office work и да стана freelancer. Сиреч, да работя от къщи. Това е оптималният вариант за човек като мен. Във всички обяви за работа се търсят „комуникативни личности, които добре се сработват в екип”. Ами, sorry, не се сработвам добре, непоправим индивидуалист съм. Да работя в екип означава и аз да страдам, и другите да страдат. Искам да бъда независима, да си определям сама кога да изпълнявам задачите, които сама съм си поставила, да имам време за себе си, спестено от безкрайното прекосяване на градските пространства с обществен транспорт. Мисля, че се справям много добре ! От време на време пиша (текстове, сценарии) или изготвям доклади (анализирам данни от проучвания). Работя по отделни проекти. За съжаление, ангажиментите са нерегулярни и често се отварят дупки в бюджета, които няма как да запълня. Иначе съм страшно креативна, раздавам съвети наляво и надясно, особено за интересно прекарване на свободното време. Аз съм пътешественик по душа – и по занимание, и когато не пиша, пътувам. По пътя се раждат най-истинските неща – и ти самият.

Кауза ? Вижте тук http://www.facebook.com/note.php?note_id=10150254773943615

Успехи. Тази „секция” малко ми се припокрива с „Постижения”.

Проблеми има всеки, не ми се говори за това. Но мисля, че един от най-съществените е нормативната уредба или липсата на такава в България. Другото е въпрос на лична инициатива и далновиднст. Не ми харесва да се оплаквам. Когато имаш някакъв проблем, обикновено самият ти си си го причинил или измислил.

Казала съм го вече. „Стремя се към тих и спокоен живот на село, откъдето да ви изпращам разказите си”.

Автопожелание. Това нещо свързано с коли ли е ? Пожелавам си високопрохподима тогава !

Най-важното нещо за мен е свободата.
Най-(без)ценното нещо е здравето.

Следваща цел – единствената ми цел е да се преместя от София в провинцията, да основа ферма и център за здравословен и пълноценен живот към нея. Имам какво да по/кажа на хората.

Половината българи живеели в безтегловност

Повече от половината българи (53,12%) днес се чувстват напълно безпомощни да си налеят чаша с вода, без да се намокрят от главата до петите въпреки членството на България в Европейския съюз и независимо от успешното управление на правителството. Усещането за живот в условията на пълна безтегловност мотивира отказа им да разкъсат оковите на родната планета и да се понесат в безкрая на междузвездното пространство.
Това показа национално непредставително асоциологическо проучване, осъществено от ПР 1 България.

Бихте ли заминали за Космоса?


На другия полюс са настроенията на близо една трета от анкетираните (30,5%). Макар и категорични, че се разделят със земната благодат и поемат по трудния, но изпълнен с неочаквани перипетии и космическа слава път на междузвездния пионер – първопроходец, те са водени от различни мотиви. Половината от тях са готови да инвестират по два билета за маршрутка, но императивно настояват за известен комфорт и сигурност по време на полета.
Най-желаната космическа дестинация е Сатурн. Всеки десети от респондентите вижда именно тази планета като ново начало в живота си, но поради финансови и емоционални причини се уповава основно на политиците. Това е и единствената група в извадката, която свързва бъдещето си с изпълнението на нечии политически обещания.

Оптимизизъм залива нацията

Една четвърт от българите са затънали в дългове, които се опитват да изплащат с цената на сериозни самоограничения, показа национално непредставително асоциологическо проучване, осъществено от ПР1 България. Те са и най-песимистично настроени по отношение на своята средносрочна и дългосрочна житейска перспектива. Негативните им нагласи допълнително се катализират от високата смъртност и от ниската средна продължителност на живота у нас.







Около 40% от анкетираните признават, че живеят на тясно и макар да не са в състояние да си сменят жилището в обозримо бъдеще, разчитат на разширение за сметка на съседите си по блок или вход. Очевидно плановете им не са съвсем лишени от основания, като се имат пред вид многобройните и безнаказани строителни и имотни измами, за които усилено се заговори напоследък в електронните медии.

От друга страна обаче единственото време, в което биха могли да „усвоят” части от съседския хол е сезонът на отпуските, но след последните промени в трудовото законодателство, те няма как да бъдат сигурни, че ще намерят работеща строителна организация през месец август, а и че съседите им няма да се завърнат преди края на мечтаната „реконструкция”.

В извадката попада и неголяма група хора (7%), готови да се разделят с настоящото си местообитание по всяко време. Готовността им за жилищна мобилност обаче не се дължи на високи доходи или на ново работно място, а на това, че те са носители на срамни тайни, пазени ревниво от близките им и от семейния партньор. Макар и индиректно, изследването разкрива още една причина за обезпокоителната демографска тенденция: през последното десетилетие да се сключват все по-малко официални бракове и да се увеличава процентът на разводите.

Не е за подценяване и групата респонденти (22%), които ползват жилището си преди всичко за складови нужди. Те са носители на исконната българска предприемчивост, макар от отговорите им да не става ясно дали складират в домовете си стъклен, или пластмасов амбалаж. Все пак поведението им може да се оцени като позитивен пример за опазване на природната среда.

Цели 7% от анкетираните са твърди оптимисти за своето бъдеще. Това са хора, живеещи върху мекия терен на свлачищните райони у нас. Природните катаклизми, безработицата, ниските доходи и световната икономическа криза не ги безпокоят ни най-малко, понеже те виждат в тях възможности за личен просперитет. Реализацията на плановете им обаче до голяма степен ще зависи от свлачищните процеси, които пък на свой ред се влияят от количеството паднали валежи през пролетно-летния сезон. Ако предстоящите валежи бъдат около и над средногодишната норма, калните потоци ще им донесат луксозни вилни имоти, но, ако настъпи засушаване, ентусиазмът им най-вероятно ще се насочи към нови предизвикателства.

Анна-Мария Борисова си отидe за 20%

Здравната министърка си тръгна, понеже правителството не прие нейната стратегия хем да се осигуряваме здравно, хем да си доплащаме 20 - 30 % допълнително. Източник от пътна полиция, пожелал известност, твърди, че в момента черни джипове мерцедес обикалят кръговите движения в София, Пловдив, Варна и други градове в търсене на нов министър.
На правителственото заседание тази сутрин е било решено да се прекрати вредната практика да се вземат министри под път, над път и на кръстопът. Решението е в кръговите движения - там са подходящите хора.
Очаква се до дни да започне строителство на нов пътен възел на площад "Батенберг" , който по предложение на Столична община ще бъде прекръстен на площад "Кръгопът". Средствата ще се осигурят от пътния данък на столичани, който (за начало) следва да нарастне с 20 - 30%. :)))

Метеорологична прогноза за Първи април

“На първи април 2010 премиерът обяви, че бюджетният дефицит е спаднал с 2%, което може да се счита за първата голяма победа срещу икономическата криза. Въпреки недобрите изгледи в началото на управлението правителството може да се похвали с добри финансови резултати и много свършена работа, най-вече в областта на инфраструктурите проекти: две почти завършени магистрали и скорошен пуск на “Дунав мост – 2”. Също днес, министърът на икономиката посети площадката на АЕЦ “Белене” за да инспектира изграждането на допълнителния реактор с безвъзмездно финансиране от руска страна. На събитието не присъстваха други официални лица, тъй като останалите министри бяха гости на специалното събитие, отбелязващо събарянето на последния незаконен хотел в зоната на парк “Странджа” и откриването на новия маршрут за екотуризъм и биохранене. Днес министърът на финансите беше изслушан извънредно в пленарната зала, за да докладва положителните резултати от намаляването на ДДС и диференцирането на осигурителните вноски. На парламентарния контрол присъстваше и министърът на вътрешните работи, който трябваше да даде отчет за извършената от МВР работа. Оказа се, че от началото на годината не е проведена нито една операция с гръмко име, но са арестувани 20 ключови фигури в организираната престъпност, като за 17 от тях вече има повдигнати обвинения. Поради засиления обществен интерес към някои спешни за приемане закони Парламентът реши да съкрати ваканцията си до дните определени като неработни за цялата страна.”
Горният цитат чудесно би подхождал за уводна статия на вестник “Стършел” за Първи април. И какво по-подходящо време от Деня на шегата да изкажем на глас онова, което изглежда като шега, а в някои страни се счита за ...близко до нормалното.
Реалностите, уви, са съвсем други. Както е известно, членовете на Народното събрание, уморени от тежкия си труд, включващ помежду другото гласуване на закони с процесуални нарушения, решиха да отдъхнат 12 дни. Напомням, че за гражданите се предвиждат едва 4. Правителството от своя страна направи още няколко неосъществими предложения, маскирани като антикризисни мерки, между които увеличаването на ДДС, забавянето на плащания по обществени поръчки и най-важната според неговия председател - свалянето на президента от власт. Междувременно сигналите за злоупотреби се увеличават, а предприетите мерки срещу тях се изразяват главно в изказвания по медиите от страна на различни официални лица. Свалянето на президента беше осуетено още на първия етап на процедурата, а в същото време прокуратурата повдигна обвинения за неправомерно харчени средства за здраве от страна на новото управление…
Реалностите звучат като хумор, доближаващ се повече до театъра на абсурда или черните комедии на американското кино от последните десетина години. Реалностите като че се намират твърде далече от реалността. Все пак утешителното е, че утрешният ден също така съвпада с Велики четвъртък. Да се надяваме, че в навечерието на и около Великден глупостите на политическата реалност у нас ще позатихнат.

Оптимист Синоптиков

Инфотейнмънт по пантофи

На български език думата артилерия неслучайно е от женски род. Валерия Велева е тежката артилерия на вестник „Труд”. Година след година г-жа Велева правеше сладникави интервюта с първите държавни мъже, които публикуваше в поредицата „Политици по пантофи”. Въпроси от сорта на: „Г-н Иванов, в политиката Вие се утвърдихте като отговорен фактор, но малцина знаят за Вашата риболовна страст. Читателите ми не заспиват от вълнение да разберат дали Ви остава време за любимото Ви занимание и какво мислите за предлаганите промени в Закона за лова и риболова.” или: „Г-н Петров, Вие сте известен на широката публика както с мъжествените си изяви в Народното събрание, така и като научен работник в областта на... Какви са Вашите бъдещи творчески планове?” положиха у нас основите на т. нар. инфотейнмънт. В превод терминът означава забавление чрез информация.
Предтечите на забавлението чрез информация можем да открием в Гьобелсовата пропаганда, която развива цяла митология, придаваща човешки черти на нацистките лидери. Така например пропагандната машина убеждава немската нация, че любимото цвете на фюрера е еделвайсът, при положение че Адолф Хитлер е бил напълно безразличен към цветята въобще и към еделвайса в частност.
Какво постигна забавлението чрез информация на българска почва? То превърна любопитното във важно и по този начин замъгли, а в редица случаи напълно прикри важността и социалните последици от действията на политиците.
Отношенията Велева – Доган се разгръщат в класическата схема на инфотейнмънт скандал. Тази схема изглежда приблизително така: журналистическо „разкритие” – реакция на официалните власти - отговор на засегнатия – журналистически интерпретации – насочване на общественото мнение в желаната посока.
Ако извадим скандала от схемата обаче, ще се предпазим от информационната въдица, която е заложена, за да улови нашата първа сигнална система. Тогава бихме могли да надскочим злободневната уловка и да отдадем дължимото на същностния проблем.
В съвременния цивилизован свят ПР-специалистът не е сляп изпълнител на чужда воля или медийна секретарка с повишена мощност. В съвременния цивилизован свят ПР-специалистът е посредник между дадена институция от една страна и журналистите, от друга страна и в това свое качество той е гарант за обществения интерес.
Пак в същия съвременен цивилизован свят журналистите не говорят на „ти” със силните на деня, каквато е масовата практика у нас. Там политиците по никакъв начин не общуват с медиите в отсъствието на своя ПР, тук се дават интервюта по пантофи, правят се изявления по налъми и мъжки прашки. Там журналистите не си и помислят да безпокоят политиците по неофициални поводи и на личните им телефони, тук политиците звънят на журналистите или им пращат любовни СМС-и. Там информационните агенции имат стриктни правила за истинност и социална значимост, тук БТА може да публикува като оригинален текст всяко словоизлияние на завряния зет до своята тъща. Ако зетят си плати, естествено, и ако заема висока позиция в обществената йерархия.
Инфотейнмънт!

Спокойно, корабът потъва, ДДС има за всички

След общественото недоволство от първоначалния вид на “Антикризисния сатър” , правителството поднесе поредната си изненада на потърпевшите граждани: заостряне на брадвата срещу кризата чрез увеличаване на ДДС. Новината бързо извика неприятни асоциации с 1997 г., когато тогавашното правителство предложи увеличаването на ДДС (пак на 22%) и в крайна сметка падна преждевременно от власт, като преди това предизвика огромен бюджетен дефицит, хиперинфлация и ...криза, разбира се.
Любопитното този път е, че срещу увеличението на ДДС скочиха вкупом представители на бизнеса, синдикати и ако се вярва на коментарите в интернет и доста “обикновени” граждани. “Защо ли?”-биха се учудили някои. Начинанието изглежда съвсем прилично: ще се напълни хазната, без да се орязват приходите на хората чрез облагането им с по-високи данъци и осигуровки. Тъй като гражданският ни дълг отново налага да допринесем за общественото благо, се налага да проведем втори импровизиран урок по финанси на тема защо този данък засяга всички, а не само Лапачите, арестувани надлежно вчера за ДДС-измами.
Накратко, според цитирания в предишния текст учебник ДДС е косвен данък, т.е. с него не се облагат директно доходите. Неприятното е, че той се начислява върху цената на стоката или услугата, която се реализира на пазара (без значение дали става въпрос за абонамент за кабелна телевизия или продажба на слънчогледови семки). И ако фирмите (макар и за момента с огромни закъснения) си връщат стойността на начисленото ДДС, то за потребителите такава възможност не съществува. В превод на прост потребителски език по-високо ДДС автоматично означава по-високи цени, което пък не е трудно да се сетим води до свиване на потреблението, което пък от своя страна удря със страшна сила по фирмите, чието съществуване зависи от него. Ето защо в споменатите дебели учебници увеличаването на ДДС се оценява не като анти, като про-кризисна мярка.
Безмислено е да обсъждаме факта, че дори настоящата ставка (20%) е една от най-високите в Европа. В тези страни от ЕС, в които няма отличници по балансиран бюджет, кризата се бори чрез замразяване/намаляване на ДДС и някои други мерки, скромно стимулиращи потреблението. Още преди да настъпи кризата, в тези страни се прилагаше друга рецепта за събираемост на този добре пълнещ държавния бюджет данък: диференцирана ставка. Казано с прости думи, някои от стоките от първа необходимост (храни, лекарства) се облагат с минимална ставка, а в някои държави са напълно освободени от ДДС. Пример: в Германия ДДС е 19%, а за стоките от първа необходимост е 7%. В нашата страна, с изключение на туристическите услуги, с 20% се облага всичко, та дори и смс-ите за дарения за благородни каузи, а плахите предложения за диференцирана ставка са посрещани с мощно негодувание от всички минали и настоящи управляващи и “експерти”. Разбира се, такива подробности като осигуряване на минимален социален комфорт и ограничаване на сделките в сивата икономика с цел избягване на ДДС са подробности, които често се прескачат в името на важния принцип “Един ДДС-сатър за всички!”. А когато корабът потъва, е абсолютно наложително да се помисли за гъвкави решения, които няма да поставят повечето хора под ръба на социалния минимум, а държавната копанка - до пълно остъргване на дънцето й.

Д-р Финансист Недоучен