Войната започна

Доживяхме! Нова Броудкастинг Груп, внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу bTB. С това войната между медиите започна.
Досега медийните войни у нас се срещаха главно в две разновидности: Вариант едно: дадена медия или група медии водеше информационна война срещу определен политик, политическа партия или социален недъг. С малки изключения медиите печелеха от военните действия аудитория, а известните личности губеха популярност. Като правило социалните недъзи „оцеляваха”. Достатъчно е да си припомним кампанията „Аз не карам пил” и нейното лице – Максим Стависки.

Вариант две: Политици, политически партии, известни личности и разнообразни обществени движения заклеймяваха журналистите и журналистиката и се опитваха да се сражават с тях чрез други журналисти… Можем да наречем това студена версия на втория вариант.

Студена война на медиите обяви на времето министър-председателят Иван Костов, като заяви публично, че той не четял вестници. Доста по-разгорещено се държа Слави Трифонов например.Той заведе дело за клевета срещу няколко жълти вестника и дълго говори за това чрез медията, в която работи и до днес…

В първите години след демократичните промени у нас имаше единични случаи на осъдени журналисти, а една репотерка дори бе на косъм от преселване в затвора, понеже си беше „позволила” да цитира чуждо и официално заявено мнение по адрес на мноого важна депутатска съпруга…

Като цяло и тук големите губещи бяха все същите политици, общественици и известни личности.

С малки изключения низвергнатите медии увеличаваха влиянието си, а работещите в тях журналисти се ползваха с мълчаливата, но осезаема подкрепа на своите колеги от журналистическата гилдия.

Преди време Слави Трифонов май спечели някакво дело за клевета, но спря ли жълтата преса? Категорично не!

Божествен гняв свисше се изсипа върху главите на Кристина Патрашкова и Явор Дачков, „самоделно взривно устройство” избухна пред редакцията на тяхното издание. Какъв е видимият резултат от това? Вестник „Галерия” се радва на висок и стабилен тираж, достоен за завиждане.

Времената се промениха. Ставаме свидетели на нов вид медийна война: една медия срещу друга медия, т.е. едни журналисти срещу други журналисти.

Диспозиция

Неизкушеният зрител едва ли възприема жалбата на „Нова телевизия” срещу bTV именно като война. В най-добрия случай я вижда като юридическа разправия между „Нова Броудкастинг Груп” и „Би Ти Ви Медия Груп”.

През 2008 година международната компания „Modern Times Group” придоби 100% от гръцката по онова време „Нова телевизия”, 100% от „Нова плюс” и 80% от списание „Ева”. Обявената продажна цена бе 620 000 000 евро.

В момента в състава на „Нова Броудкастинг Груп” влизат „Нова телевизия”, „Диема”, „Диема2”, „Диема фемили” и „Нова спорт”.

На свой ред през 2010 година медийният магнат Рупърт Мърдок се раздели с bTV. Новият собственик Central European Media Enterprises (СМЕ) олекна с 400 000 000 долара и придоби 100% от дяловете на bTV, bTV Comedy и bTV Cinema и 74% от дяловете в радиокомпания C.J. (N-Joy, Z-Rock, Melody, Jazz FM, Classic FM).

И така, 620 милиона евро плюс 5 телевизионни станции и едно списание срещу 400 милиона долара плюс 4 телевизионни станции и 5 радиостанции – такава е реалната диспозиция в началото на войната.



Modus Vivendi

Войната започна с това, че „Нова Броудкастинг Груп” внесе в Комисията за защита на конкуренцията жалба срещу „Би Ти Ви Медия Груп”, понеже според нея в края на 2010 и началото на 2011 година „Би Ти Ви Медия Груп” е водила нелоялна търговска политика. Рекламодателите на „Би Ти Ви Медия Груп” са получавали необосновано големи отстъпки, ако се откажат да рекламират в конкурентни телевизии.

Какво казва законът? Според Чл. 36. (1) от Закона за защита на Конкуренцията „Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти”. Кратко и ясно.

Опитните във военното дело обаче знаят, че поводът за една война рядко съвпада с нейната причина и че най-често поводът се използва като камуфлажно наметало на истинската причина за конфликта. Ако и тази война е такава, къде следва да търсим причината? Отговорът е отново в същия Закон за защита на конкуренцията. Глава Пета на въпросното съчинение в проза е озаглавена „Контрол върху концентрацията на предприятия”.

Самият факт, че съществуват „Нова Броудкастинг Груп” и „Би Ти Ви Медия Груп”, е директно и пряко погазване на смисъла и духа на упоменатата Пета глава с всичките й шест алинеи. Иронията в случая е, че тъкмо Комисията за защита на конкуренцията благослови появата на двете враждуващи медийни групировки

Погазването на основните принципи на неплановата икономика винаги генерира жестоки икономически деформации. Ако вместо две медийни групировки у нас имаше 9 независими и конкуриращи се телевизионни станции, коя от тях би била в положение да предлага на рекламодателите си договори, забраняващи им да работят с конкуренцията? И кой рекламодател би подписал подобен договор в условията на истинска конкурентна среда?

И понеже отговорите на тези въпроси са очевидни, следва да назовем същинския проблем: у нас конкуренцията, включително медийната конкуренция, съществува единствено като пожелателна норма, квартируваща в разнообразни закони, наредби, директиви, списъци с добри практики и пр. Хазяите от Комисията за защита на конкуренцията и от Съвета за електронните медии обаче от година на година получават все по-високи наеми под формата на издръжка от държавния бюджет. Наричат наема си „присъщо необходими разходи”. За благозвучие.
ПР1България/Публикации/
http://pr1bg.com/publications/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%be%d1%87%d0%bd%d0%b0/